Митът за реда на раждането е добра илюстрация на начина, по който действа Фундаменталната атрибутивна грешка. Но добре разбирате защо тя е така привлекателна. Много по-лесно е да съдим за хората по реда на раждането им, отколкото да ги наблюдаваме в контекст. По този начин си спестяваме доста усилия.
Ако трябва непрекъснато да правим оценка и преоценка на хората около нас в зависимост от ситуациите, как бихме смогвали да осмислим света? Ще ни бъде много по-трудно да вземем хилядите решения, необходими, за да разберем дали харесваме и обичаме един човек, или за да преценим дали да поискаме съвет от друг. Психологът Уолтър Мишел твърди, че в човешкия ум има нещо като „редуцир вентил“, който „създава и поддържа непроменливост във възприятията дори когато в поведението на другите непрекъснато се наблюдават промени“. Ето какво пише той:
„Да вземем за пример жена, която в някои случаи изглежда крайно независима и враждебна, а в други - пасивна, зависима и женствена. Нашият редуцир вентил обикновено ни кара да изберем единия от двата темперамента, който определяме като основен. Решаваме, че единият служи на другия, или че двата служат на трети. Казваме си, че зад фасадата от пасивност се крие една наистина агресивна жена, или пък че в същината си това е емоционален и зависим от другите човек, за когото агресивността е защитна реакция. Но съвсем възможно е жената да е едновременно и силно независима/ агресивна/ враждебна, и пасивна/ зависима/ емоционална, като всяка от описаните страни на личността й е съвсем автентична. Каква ще бъде тя в даден момент не е въпрос на каприз или произволно състояние, а зависи от това с кого и къде е тя, както и от много други обстоятелства.“
Тоест, оказва се, че човешкият характер не е това, което си мислим, че е, или което ни се иска да бъде. Той не е постоянна, лесна за дефиниране съвкупност от тясно свързани помежду си черти. На нас само така ни изглежда поради несъвършенство в собствения ни мозък. Характерът е по-скоро сбор от навици, тенденции и интереси със слаба връзка помежду си, които в определени моменти зависят от обстоятелствата и контекста. Причината, поради която изглежда, че повечето от нас имат последователен характер, е, че ние много добре умеем да контролираме средата си. Ето един пример за това от личния ми живот. Аз обичам да посрещам приятели на вечеря - доставя ми истинско удоволствие. Понеже приятелите ми ме виждат най- вече в такава обстановка, те смятат, че аз съм един доволен човек. Но ако нямах възможност да ги каня толкова често у дома и ако вместо това ме виждаха често в ситуации, в които имам малко или никакъв контрол над обстоятелствата - като например при конфликт с враждебно настроени младежи в мръсен и амортизиран вагон на градското метро — вероятно представата им за мен би била доста различна.
5.
Преди няколко години двама психолози от Принстънския университет - Джон Дарли и Даниел Батсън - решават да направят проучване, вдъхновено от библейската история за Добрия самарянин. Както може би знаете, в тази притча от Евангелието на Лука се разказва за един пътник, който бил пребит, ограбен и изоставен полумъртъв по пътя от Йерусалим за Йерихон. Не след дълго край него минали двама набожни хора - един свещеник и един левит, но не спрели да му помогнат. Единственият, който се притекъл на помощ, бил някакъв самарянин - член на презряно малцинство, който превързал раните на пътника и го отвел в близка странноприемница. Дарли и Батсън решават да възпроизведат тази ситуация в Духовната семинария в Принстън. Проучването им е в традицията на експериментите, измерващи ФАГ, и е нагледен пример за значението на контекста при развитието на социални епидемии от всякакъв характер.
Дарли и Батсън се срещат поотделно с група семинаристи, като всеки от тях получава задача да подготви кратка беседа на библейска тема, която след това да изнесе в съседна университетска сграда. Двамата учени правят така, че по пътя между двете сгради всеки студент да се натъкне на човек, който се е свлякъл в една от алеите и стене от болка. Въпросът е кой ще се спре да му помогне. Дарли и Батсън въвеждат три променливи в експеримента. Първо, още преди началото раздават на студентите въпросник, в който ги питат защо са избрали да учат теология. Дали виждат в религията средство за личностна и духовна реализация и начин да помагат на другите, или търсят практическо средство за намиране на смисъл във всекидневния живот? Второ, темите, по които трябва да говорят студентите, са различни. Някои трябва да коментират степента, в която духовенството успява да изпълни професионалното си призвание, а на други е дадена темата за Добрия самарянин. И трето, различни са и последните думи на учените към студентите, преди те да тръгнат за лекцията. В някои случаи, изпращайки студента, провеждащият експеримента поглежда часовника си и казва: „Закъсняваш. Трябваше да си там преди няколко минути. Побързай!“ В други случаи репликата е: „Има още няколко минути, но ти все пак тръгвай!“