Ако помолим произволен брой хора да предвидят кои от семинаристите ще се притекат на помощ на стенещия човек, вероятно ще получим доста сходни отговори. Почти всички ще кажат, че това ще са студентите, които в анкетата са отговорили, че са в Семинарията, за да помагат на хората, както и онези, чиято лекция е върху притчата за Добрия самарянин. В действителност обаче нито един от двата фактора не играе съществена роля. „Едва ли има по-добър начин да припомним на някого задължението му да помага на изпадналите в беда от това да го накараме да разсъждава върху историята за Добрия самарянин. Ho експериментът показва, че това не води до увеличение на случаите, в които студентите се спират, за да помогнат на стенещия човек — споделят учените. — В няколко случая семинаристи, които са се запътили, за да говорят по темата за Добрия самарянин, буквално прекрачват човека.“ Единственото, което се оказва от значение, е дали студентите бързат. От групата, на която е казано да побърза, само 10 процента се спират да помогнат. В другата група процентът е 63.
С други думи, изследването показва, че при избора на поведение мислите и убежденията ни играят по- малка роля, отколкото ситуацията, в която се намираме. Думите „Побързай! Закъсняваш!“ превръщат състрадателния човек в безчувствен към страданието, т.е. за конкретния момент те го превръщат в друг човек.
Такъв процес на трансформация лежи в основата на всяка социална епидемия. Когато се опитваме да предизвикаме епидемия, ние се стремим да предизвикаме малка, но съществена промяна във възприемането на дадена идея, нагласа или продукт; опитваме се да заразим хората, да ги увлечем, да променим отношението им от враждебност към отвореност.
Такава промяна може да бъде постигната от хора с изключителна способност за общуване. Това е Законът за малцината. Може да бъде постигната и като се промени самото съдържание на комуникацията, така че посланието да се запечатва в умовете на хората задълго и да ги подтиква към действие. Това е Факторът на прилепчивостта. Повечето хора разбират тези два закона интуитивно. Но малките промени в околната среда също могат да предизвикат епидемия, макар това да изглежда в противоречие с някои от най-дълбоко вкоренените ни представи за човешката природа.
Това не означава, че при обясняването на човешкото поведение вътрешните психически състояния и личната биография стават излишни. Така например огромен процент от хората, които извършват насилие, имат някакъв вид психично смущение или произлизат от дълбоко разстроена среда. Но разликата между това - да си склонен към насилие и действително да извършиш насилие, е огромна. Престъпленията са сравнително редки явления, които преминават границите на нормалното. За да бъде извършено престъпление, е необходимо да се случи нещо извънредно, което да подтикне човека със смущения към насилие. Според Закона за силата на контекста тези извънредни неща могат да са съвсем тривиални, като всекидневните признаци на хаос в градската среда, каквито са графитите и гратисчийството.
Значението на тази теория е огромно. Тя е в конфликт със схващането, че предразположението на даден човек може да бъде ключ към всичко в поведението му. Всъщност няма нищо по-пасивно и едновременно по-реактивно от разбирането, че причините за престъпността се крият единствено в „социопатичната личност“ и „неудовлетвореното суперего“ на престъпниците, в неспособността им да отлагат задоволяването на потребностите си или пък в някакво зло, предавано по генетичен път. Според поддръжниците на това разбиране, на престъпниците, след като бъдат заловени, могат да бъдат правени опити да им се помогне, като им се предпишат антидепресанти, психотерапия и обща рехабилитация, но за предотвратяване на престъпността като цяло могат да се направят твърде малко неща. А това означава, че се ограничаваме само до защитни мерки срещу престъпността: слагате си допълнителна ключалка, която да забави крадеца и да го насочи към вратата на съседа; задържате престъпниците по затворите за по-дълго, за да ги лишите от възможността отново да напакостят на някого; местите се в покрайнините на града, за да се отдалечите максимално от места с висока концентрация на престъпления.