Но ако схванете значението на контекста и идентифицирате отделни, дребни наглед негови елементи с критично значение, пораженческият подход към престъпността изведнъж ще ви се стори недостатъчен.
Тези елементи са нещо, което можем да променим. Можем да поправим счупените прозорци и да изчистим графитите, като така прекратим сигналите, че нарушенията са разрешени. Престъпността не само може да бъде разбрана - тя може да бъде предотвратена.
Джудит Харис убедително доказва, че за развитието на децата влиянието на връстниците и обществото е по-важно от това на семейството. Тя дава за пример изследвания, при които нивата на детската престъпност и процентът на отпадане от училище в гимназиалните класове подсказват, че младежите, живеещи в добър квартал и проблемни семейства се развиват по- добре от онези, живеещи в проблемен квартал и добри семейства. Ние прекарваме толкова много време в приказки за семейството като възпитателен фактор, че горното твърдение може да ни се стори абсурдно.
Но всъщност то е логично продължение на Теорията за силата на контекста: непосредствените характеристики на заобикалящата децата ни среда - улиците, по които те вървят, хората, които срещат - играят огромна роля за формирането им като личности, за това кои са те и как постъпват.
В края на краищата елементите на средата влияят не просто върху криминалното поведение, а върху поведението като цяло. Колкото и странно да звучи, ако обобщите поуките от затворническия експеримент в Станфорд и опита на Транспортна полиция в метрото на Ню Йорк, ще стигнете до извода, че за хората е по-лесно да са добри, когато улиците и метрото са чисти, отколкото когато са мръсни и покрити с графити.
„В ситуация като тази се чувстваш като на война - казва Гьоц на съседката си Мира Фридман в мъчителен телефонен разговор дни след стрелбата. - Не мислиш по нормален начин. Паметта ти не работи нормално. Чувстваш се като навита пружина. Начинът, по който гледаш на света, се променя. Оказваш се способен на неща, които не си очаквал от себе си.“ Гьоц допълва, че е действал „злобно и зверски... като приклещен плъх, който разбира, че се канят да го утрепят. Реагирах точно така... злобно и зверски, като приклещен плъх.“
Естествено, че ще реагира така. Бил е натикан в миша дупка.
ПЕТА ГЛАВА
Силата на контекста
(Втора част)
МАГИЧЕСКОТО ЧИСЛО СТО И ПЕТДЕСЕТ
През 1996 г. бившата актриса и авторка на пиеси Ребека Уелс публикува роман със заглавие „Божествените тайни на сестринското общество Йа-Йа“. Появата му в книжарниците не прави особено впечатление, макар че авторката е известна с по-рано издадения „Малки олтари навсякъде“, който се е превърнал в малък хит в родния й Сиатъл и околностите. Но Уелс не е нито Даниел Стийл, нито Мери Хигинс Кларк. Когато след излизането на втората си книга Ребека Уелс отива на литературно четене в Гринич, Кънектикът, в залата има седем нейни почитатели.
Все пак в пресата излизат няколко положителни, макар и повърхностни, рецензии и в крайна сметка книгата се продава в доста приличния за издание с твърди корици тираж от 15 000 екземпляра.
Година по-късно книгата е издадена с меки корици. Първият тираж от 18 000 екземпляра надхвърля очакванията на издателството и се изчерпва за няколко месеца, а до началото на лятото са продадени общо 30 000 броя. Не след дълго Уелс и редакторката на книгата вече имат усещане, че започва да се случва „нещо странно и много хубаво“. „При раздаването на автографи в края на четенията започнаха да идват групи от по шест-седем жени, всяка от които ме молеше да подпиша между три и десет книги“, спомня си Уелс.
Редакторката Даян Ревърънд решава, че е дошло време за рекламна кампания. Маркетинговият отдел на издателството закупува рекламно каре в сп. „Ню Йоркър“, в съседство на страницата със съдържанието - и за месец продажбите се удвояват. Пътувайки из страната, Уелс забелязва, че съставът на аудиторията й се променя. „В началото идваха майки и дъщери. Дъщерите бяха около четирийсетте, а майките - от поколението, което е получило средното си образование по време на Втората световна война. После забелязах, че започнаха да идват и жени по на двайсет, двайсет и няколко години. Накрая, за моя голяма радост - но това се случи по-късно - се появиха и ученички, някои от които бяха още в пети клас!“
Макар че се продава добре, към този момент „Божествените тайни“ все още не е в списъка на бестселърите. Книгата влиза в класациите чак през февруари 1998 г., след което е преиздадена 48 пъти. Продадени са 2.5 милиона екземпляра.