Преди февруари 1998 г. книгата все още не е при- влякла вниманието на националните медии - няма ги статиите в големите женски списания, нито участията в телевизионни предавания, които по-късно превръщат Уелс в знаменитост. Но интересът към книгата се превръща в епидемия благодарение на мълвата. „Повратната точка за мен беше някъде през зимата, след излизането на изданието с меки корици - казва Уелс. - Съвсем неочаквано на четенията ми в Северна Калифорния започнаха да идват по седем-осем- стотин души.“
Как става така, че „Божествените тайни“ започва да се разпространява като зараза? На пръв поглед отговорът не изглежда труден. Темата на романа са взаимоотношенията между майки и дъщери и женското приятелство. Написана е увлекателно и разказаните в нея истории са вълнуващи. С други думи, тя е прилепчива.
Освен това самата Уелс е актриса. По време на пътуванията си из страната тя не просто чете романа си, тя го играе - представя героите си така, че четенията се превръщат в представления. Уелс е класически пример за Продаващ човек. Но има и трети, не толкова очевиден, фактор за успеха на книгата и той е свързан с последния принцип на социалните епидемии - Принципа за силата на контекста. И по-точно - с един конкретен негов аспект: решаващата роля на групите във всяка социална епидемия.
1.
В известен смисъл това е очевидна констатация. Всеки почитател на киното знае, че броят на зрителите в залата има голямо значение за начина, по който ще бъде възприет един филм - в препълнен салон комедиите са по-смешни, а трилърите - по-вълнуващи.
Психолозите твърдят, че обмислянето и вземането на решения в група протича доста по-различно, от- колкото когато това става индивидуално. Докато сме в група, ние се съобразяваме с груповите норми и сме податливи на натиска на околните и на други влияния, които могат да ни въвлекат в епидемия.
Питали ли сте се например как възникват религиозните движения? Популярното мнение е, че те са дело на силно харизматични фигури като Апостол Павел, Били Греъм22 или Бригъм Янг23. Но разпространението на нови и заразителни идеологии е невъзможно без умело използване на груповата динамика.
Да вземем един пример. В края на XVIII и началото на XIX век Методисткото движение в Северна Америка и Англия се превръща в истинска социална епидемия - за пет-шест години броят на последователите му в САЩ скача от 20 000 на 90 000 души. Основателят на Методисткото движение Джон Уесли в никакъв случай не е силно харизматичен проповедник. (Такъв е друг от съмишлениците на Уесли - Джордж Уитфилд, за когото се говори, че бил така въздействащ и харизматичен, че успял да измъкне дарение за Движението дори от Бенджамин Франклин, който, както е известно, далеч не е ревностен поклонник на християнството.) Уесли не е и теолог от класата на Джон Калвин или Мартин Лутер.
Неговият гений е организационен. Той пътува из Северна Америка и изнася проповеди на открито пред хиляди хора. След проповедите остава в съответния град и организира най-запалените си последователи в религиозни общности, като ги разделя на малки групи от по десет, дванайсет души. Новопокръстените са били длъжни да се придържат към строг кодекс на поведение и да посещават седмичните сбирки на Движението. Ако не спазвали установените стандарти, те били изключвани от групата.
Уесли се занимава с тази дейност през целия си живот, като годишно изминава на кон по четири хиляди мили. Той е класически пример за Свързващ човек - Пол Ривиър в гигантски мащаб. За разлика от Ривиър обаче, Уесли контактува не с отделни личности, а с цели групи хора. Разликата е малка, но съществена.
Той разбира, че ако искаш да предизвикаш промяна във вярата и поведението на хората, която е трайна и може да служи на другите за пример, трябва да създадеш общности, в които новата вяра да бъде споделяна, практикувана и възпитавана.
Струва ми се, че примерът с разпространението на Методисткото движение в САЩ ни помага да си обясним и успеха на романа „Божествените тайни на сестринското общество Йа-Йа“. Първата класация на бестселъри, в която книгата се появява, е на Независимите книгоразпространители в Северна Калифорния.
По думите на Уелс, именно в Северна Калифорния на нейни четения за първи път се появява публика от по 700-800 души. Очевидно това е мястото, където епидемията се заражда. Защо?
Защото, както обяснява редакторката на Уелс, в Сан Франциско и околностите традицията на литературните клубове е много силна, а издателите определят книгата като „подходяща за литературен клуб“ още след публикуването и - тя е „многопластов роман със силни персонажи, приканващ към размишление и дискусия“.