Жените, които посещават четенията на Уелс, са членове на такива клубове и купуват допълнителни екземпляри не само за семейството и приятелите си, но и за други членове на клуба. И тъй като книгата се чете и обсъжда в тези клубове, прилепчивостта й се засилва. Каквото и да обсъждате в продължение на два часа в компанията на най-добрите си приятели, то се запомня и разбира по-добре. Постепенно „Божествените тайни“ се превръщат в предмет на разговори и извън клуба, в социално преживяване, и така предизвикват епидемията от интерес към романа.
Ето какво споделят пред Уелс в края на четенията някои от нейните почитателки: „Членуваме в литературния клуб от две години, но преди това не ни се беше случвало такова нещо. Беше необичайно. Сбирките протичаха на друго ниво - започнахме да си споделяме като приятелки.“ „Казаха ми, че започнали да си гостуват по-често и да ходят заедно на плаж“, разказва Уелс. Подражавайки на обществата, описани в книгата, жените основават свои сестрински общности.
Както методизмът в Америка се разпространява като горски пожар, защото основателят му Джон Уесли снове из страната и общува със стотици и стотици групи, така се разпространява и мълвата за книгата на Уелс - от един литературен клуб на друг, от едно сестринско общество в друго, от едно авторско четене на следващото. Всяка група поема посланието на романа и на свой ред усилва прилепчивостта му. В продължение на повече от година Уелс не прави нищо друго освен да обикаля страната.
Поуката от примерите с Методисткото движение и „Божествените тайни“ на Ребека Уелс е, че малките и сплотени групи имат способността да усилват епидемичния потенциал на идеите и продуктите. Този извод обаче все още не дава отговор на всички въпроси. Все още не сме дали точно определение на думата „група“. Тя се използва за всичко - от баскетболните отбори до Профсъюза на каруцарите, за малки и неформални общности, състоящи се от две семейства, тръгнали заедно на почивка, до организации с огромна членска маса, като Републиканската партия в САЩ.
Въпросът е кои групи осигуряват най-голям ефект при разпространението на социални епидемии? Има ли просто емпирично правило, което да ни помогне да отличим група с реално социално влияние от група със слабо влияние? Оказва се, че има. Нарича се Правилото на 150-те и е любопитен пример за странните и неочаквани начини, по които контекстът влияе върху хода на социалните епидемии.
2.
В когнитивната психология съществува понятието „капацитет на канала“, с което означаваме способността на нашия мозък да обработва даден вид информация. Да предположим например, че безразборно ви изсвиря три музикални тона и ви помоля да обозначите всеки от тях с номер според височината им. Най-ниският тон трябва да означите с едно, средният - с две, а високият - с три. След това ще увелича тоновете на четири, после на пет и т.н. Целта на теста е да измери способността ви да различавате отделните тонове.
Разбира се, абсолютистите - хората с вроден музикален слух - могат да играят тази игра до безкрай. Но за повечето от нас задачата е доста трудна - обикновено можем да изслушаме до около шест тона преди да започнем да се объркваме.
Забележителното е, че резултатът остава същият дори и да видоизменим теста. Ако ви изсвиря пет високи тона, вие ще успеете да им дадете номера според височината им. Ако ви изсвиря пет ниски тона, пак ще се справите. Може би си мислите, че същото би се получило, ако ви изсвиря всички тези високи и ниски тонове наведнъж?
Ho не е така. По всяка вероятност ще можете да идентифицирате правилно пак около шест тона.
Това ограничение на разделителната ни способност се проявява при тестове от най-различно естество. Ако ви накарам да изпиете 20 чаши студен чай, всяка с различно количество захар, и ви помоля да ги подредите според сладостта им, ще можете да идентифицирате правилно около шест или седем чаши, след което ще се объркате. Ако ви накарам да броите бързо преминаващи по екран светещи точки, резултатът ще е същият - ще можете да преброите шест или седем.
„Като че ли в мозъка ни има вградени регулатори на количеството информация, което може да поемем. Те са или придобити, или се определят от структурата на нервната ни система. Точно това наричаме „капацитет на канала“, заключава психологът Джордж Милър в прочутата си статия „Магическото число седем“. Това е причината телефонните номера в САЩ да имат седем цифри. „За да осигури възможно по-голям технически капацитет на телефонните централи, Бел е искал номерата на абонатите да са възможно по-дълги, но все пак не толкова, че хората да не могат да ги запомнят“, казва Джонатан Коен, изследовател на човешката памет от Принстънския университет. При осем или девет цифри телефонният номер би надхвърлил „капацитета на канала“ и резултатът би бил значително повече погрешно избрани номера.