Казано накратко, на нас ни е зададено да можем да поемаме само определено количество информация. Преминем ли тази граница, се объркваме.
Примерите, които описвам дотук, са свързани с интелектуалния ни капацитет - със способността ни да обработваме сурова информация. Но като се замисли човек, би трябвало да имаме „капацитет на канала“ и за чувствата.
Отделете например минута, за да направите списък на хората, чиято смърт ще ви покруси истински. Много е вероятно списъкът ви да съдържа около 12 имена. Поне това е средният брой хора, който повечето от нас посочват при такъв въпрос. Тези хора са така наречената от психолозите „група на състраданието“.
Защо тази група не е по-голяма? Отчасти това е въпрос на време. Ако се вгледате в имената във вашия списък, ще откриете, че това са хора, на които посвещавате доста време и внимание - може би лично, може би в разговори по телефона или като мислите и се безпокоите за тях. Ако списъкът ви беше два пъти по-дълъг, ако съдържаше 30 имена и в резултат на това прекарвахте наполовина по-малко време с или в мисли за хората в него, щяхте ли да бъдете еднакво близки с всеки от тях? Вероятно не. За да бъдеш нечий най-добър приятел се изисква минимална инвестиция от време, но освен това - и емоционална енергия. Да обичаш някого силно е изтощително. В определен момент - при около 10-15 души, ние започваме да се претоварваме, така както се претоварваме, когато ни бъдат изсвирени повече музикални тонове. Това е следствие от начина, по който сме устроени. Както пише биологът еволюционист С. Л. Уошбърн:
„По-голямата част от еволюцията на човека е протекла преди да бъде открито земеделието, когато хората са живеели в малки групи, в близост едни с други. В резултат на това човешката биология представлява механизъм за адаптиране към условия, които до голяма степен са престанали да съществуват. Човекът е еволюирал така, че да изпитва силни чувства към ограничен брой хора, да работи с къси разстояния и сравнително кратки интервали от време. И това все още са най-важните измерения на човешкия живот.“
Но може би най-интересното ограничение на нашия мозък е това, което можем да наречем капацитет на канала за социални отношения.
Този вид капацитет е проучен най-добре от британския антрополог Робин Дънбар. Дънбар започва с добре позната констатация. Сред всички млекопитаещи приматите - в това число маймуни, шимпанзета, горили и хора - имат най-големия мозък. И което е по- важно- при приматите конкретната част на мозъка, отговорна за сложното мислене и разума и известна като неокортекс, е огромна спрямо съответната част в мозъка на другите млекопитаещи.
В продължение на много години учените спорят защо това е така. Според едни мозъкът на приматите се е развил добре, когато предците ни са променили начина си на хранене и вместо треви и листа са започнали да ядат плодове, чието събиране е доста по-сложно и изисква повече умствена енергия. За да намериш плодове, трябва да напуснеш непосредствената си среда и трябва да си способен да създаваш мисловни географски карти. При храненето трябва да можеш да прецениш зрелостта на плода, да знаеш как да обелиш част от него, за да изядеш месото му и т.н. Проблемът е, че при съпоставянето на мозъците на приматите с хранителните им навици се оказва, че тази теория не отговаря на реалността. Съществуват листоядни примати с големи мозъци и примати със сравнително малки мозъци, които се хранят с плодове. Някои примати са с малък неокортекс, макар че, за да си набавят храна, изминават големи разстояния, а други са с големи мозъци, въпреки че се хранят близо до дома си. Следователно обяснението с начина на хранене води до никъде. Какво тогава определя размера на мозъка у приматите? Дънбар твърди, че това е големината на групите, в която отделните видове живеят. И наистина, неокортексът на съответния вид е толкова по-голям, колкото по-голяма е групата, в която той живее.
Според Дънбар мозъкът се развива в зависимост от сложността на отношенията в социалната група. Ако сте член на група от петима души, изтъква той, вие трябва да следите десет отделни взаимовръзки: вашите - с другите четирима в групата, и още шест двойки взаимоотношения - между всеки един и останалите. Само тогава може да се каже, че познавате всички. За да общувате ефективно, на вас ви е необходимо да разбирате добре динамиката на взаимоотношенията r групата и да лавирате между различните характери; да правите нужното, за да може другите да се чувстват добре; да се справяте с претенциите им към вашето време и внимание и т.н. Ако принадлежите към група от двайсет души обаче, ще ви се наложи да следите 190 двупосочни връзки: 19- включващи самите вас, и 171 - между останалите в групата. Това е петкратно увеличение на членовете на групата и двайсеткратно увеличение на количеството обработвана информация, необходима, за да познавате всички останали. С други думи, социалният и интелектуален товар върху всеки член на дадена група се повишава чувствително дори при сравнително малка промяна в нейната численост.