Измежду всички примати човешките същества се социализират в най-големи групи и ние сме единствените животни с достатъчно големи мозъци, за да се справим със сложностите на такова обществено устройство. Всъщност Дънбар достига до точна математическа формула, която може да бъде приложена при почти всички примати и в която той въвежда така нареченото от самия него неокортексно съотношение - размера на неокортекса спрямо размера на мозъка. Формулата дава очаквания максимален размер на групата за социализиране при даден животински вид в зависимост от неокортексното съотношение. Размерът на групата за социализиране, който Дънбар получава за хомо сапиенс, е 147.8, или близо 150 души.
„Числото 150 изглежда представлява максималният брой индивиди, с които можем да имаме истинска социална връзка, тоест да знаем кои са те и какви са връзките им с нас. Казано по друг начин, това са хората, с които без притеснение бихме седнали непоканени за едно питие, ако се засечем в някой бар.“
Дънбар преравя антропологическата литература и открива, че числото 150 се появява в трудовете на изследователите на различни племенни култури. Пример за това са 21 общности - от Уолбири в Австралия и Туаде в Нова Гвинея до Амасалик в Гренландия и Она на Огнена земя, които се препитават с лов и събиране на плодове и за които учените разполагат с достоверни исторически данни. Средният брой на жителите в селата на всички тези племена е 148.4.
Подобна статистика наблюдаваме и при военните организации. „През годините военните стратези по емпиричен път са достигнали до правилото, че бойните единици не бива да надвишават 200 души - пише Дънбар. - Тъй като този размер се запазва дори след въвеждането на нови комуникационни технологии във военното дело в периода след Първата световна война, подозирам, че не става въпрос само за начина, по който генералите в тила осъществяват контрол и координация над войската си, а че по метода на пробата и грешката през вековете те са открили, че е трудно по-голям от този брой хора да се опознаят достатъчно, за да могат да действат като функционална единица.“
Възможно е, разбира се, една армия да бъде изградена и от по-големи групи. Но за да се постигне сплотеност и лоялност, са необходими сложна йерархия и процедури. Дънбар твърди, че при групи до 150 човека същите цели могат да бъдат постигнати по неформален път: „При такъв размер на групата заповедите се изпълняват и поведението се саморегулира на базата на преките човешки контакти и личната лоялност. При по-големите групи тези механизми не работят.“
Друг пример за действието на същия принцип може да бъде извлечен от живота на една религиозна секта, известна като хатерити, която от стотици години живее в самозадоволяващи се селскостопански колонии в Европа, а от началото на XX век и в Северна Америка. Хатеритите (чиито исторически корени са същите като тези на амишите и менонитите) имат строго съблюдавано правило - щом една колония се разрастне над 150 членове, те я разделят и създават нова. „По всичко личи, че това е най-добрият и ефикасен начин да се управлява група от хора - каза ми Бил Грос, един от лидерите на хатеритска колония край Спокейн. - Когато броят й надвиши 150 души, хората се отчуждават един от друг.“ Хатеритите се придържат към правилото на 150-те от векове и очевидно не са го заимствали от съвременната еволюционна психология. Но логиката им напълно съвпада с теорията на Дънбар. Те са убедени, че в група, която надвиши 150 души, нещо се случва - нещо реално и неопределимо - и за извънредно кратко време общността се променя. „В по-малки групи хората са близки и сплотени, което е много важно, за да може общността да води ефективен живот - казва Грос. - Ако групата се разрастне, общата работа не достига за всички. А без общи неща постепенно хората се отчуждават и приятелството изчезва.Грос говори от опит. Той е живял в хатеритски колонии, които са надхвърляли магическото число и с очите си е виждал как нещата се променят. „В по-голямата група от само себе си започват да се формират своеобразни кланове.“ Той прави жест с ръце, за да демонстрира разделението: „Получават се две, три групи в рамките на по-голямата общност. А това не е добре и когато се случи, значи е време част от хората да се отделят в нова група.“