3.
Дотук в книгата видяхме как някои относително дребни промени в ежедневната ни среда могат да имат решаващ ефект върху поведението и личността ни. Премахваме графитите в метрото и изведнъж хората със склонност към престъпления започват да се въздържат от нарушения. Казваме на някой семинарист, че закъснява и неочаквано той се превръща в безчувствен тип, който не обръща внимание на изпадналите в беда хора.
Според правилото на 150-те, големината на една група е още един такъв контекстуален фактор с огромно значение. Хатеритите са хора, които в група от 150 души с желание се подчиняват на правилата на общността и лесно могат да бъдат заразени с нейния дух, но при най-незначителна промяна в числеността на групата започват да се цепят и отчуждават. Щом веднъж се премине тази критична точка, те започват да се държат различно.
Затова, ако искаме групите, с които работим, да служат като инкубатори на заразителни послания, както се случва с литературните клубове в Сан Франциско и романа „Божествените тайни“, числеността им не бива да надхвърля критичната точка от 150 души. При тази численост пред способността на групата да действа и постига единогласие не се появяват структурни пречки. Това ни подсказва, че ако искаме да построим училища, чрез които да противодействаме на отровната атмосфера в градските гета, по-добре е да построим няколко малки училища, отколкото едно или две големи.
Правилото на 150-те гласи, че последователите на бързо разрастващи се църкви и обществени организации, изобщо всички участници в групова дейност, която разчита на епидемичното разпространение на споделени идеали, трябва да са особено чувствителни към опасността от прекомерно разрастване. Преминаването на критичната точка от 150 души е малка промяна, която може да има големи последствия.
Може би най-добрият пример за организация, успешно решила този проблем, е американската фирма за висококачествени технологии „Гор Асоушиътс“ със седалище в Нюарк, щата Делауер, чийто бизнес е оценяван на стотици милиони долари. „Гор“ е компанията, която произвежда водоустойчивата материя Gore-Tex и конците за почистване на зъби „Глайд“. Освен това те произвеждат изолиращи покрития за компютърни кабели и широк спектър от високотехнологични втулки и филтърни торби, както и тръби за автомобилната, полупроводниковата, фармацевтичната и медицинската индустрия. Може би няма да повярвате, но в „Гор“ няма служебна йерархия. Ако поискате визитната картичка на някой, който работи там, на нея ще откриете само името му, а отдолу думата „сътрудник“, независимо от това колко пари получава, колко големи са отговорностите му и колко дълъг е работният му стаж. Във фирмата няма шефове, а така наречените спонсори - „ментори, които се грижат за интересите на колегите си".
Няма нито организационни схеми, нито корпоративен бюджет, нито сложни стратегически планове. Заплатите се определят от колектива. Централният офис на компанията се намира в малка непретенциозна сграда, облицована с червени тухли. Офисите на „ръководните кадри" също са малки и семпло обзаведени. Ъгловите пространства във фирмените сгради са оборудвани като конферентни зали или са оставени за общо ползване, като по този начин не е оставена възможност някои от служителите да се чувстват привилегировани.
Когато се запознах със сътрудника на фирмата Боб Хен в един от заводите на „Гор" в Делауер, безуспешно се опитах да науча какъв пост заема. Тъй като ми беше препоръчан, подозирах, че е човек на ръководна длъжност. Но офисът му беше голям колкото на останалите, а на визитката му действително пишеше само „сътрудник". Стори ми се, че няма секретарка, или поне не видях такава. Дори облеклото му не беше по-различно от това на другите и тъй като продължих да задавам въпроса си отново и отново, той най-после с усмивка каза: „Аз съм от тези, които се месят във всичко."
Накратко, „Гор" е необикновена компания с ясна и добре формулирана философия. Това е голяма, наложила се фирма, която се опитва да се държи като малко предприемаческо предприятие. По всичко личи, че опитът е успешен. „Гор" е неизменно в списъка на компаниите с най-добри условия за работа и давана за пример като една от най-добре ръководените американски компании. Текучеството на персонала в компанията е една трета от средното за бранша. Фирмата е на печалба за трийсет и пета поредна година, с ръст, който предизвиква завистта на другите от бранша. Работният дух в „Гор Асоушиътс“ е характерен за малките компании и е така заразителен, че оцелява дори след разрастването й до фирма с хиляди работници и пазарна стойност от стотици милиони долари. Как се