Може би най-добрият пример за ролята на превода и преводачите при предаването на идеи се съдържа в едно изследване на слуховете като безспорно най-заразителните обществени послания. В книгата си „Психология на слуха“ социологът Гордън Алпорт описва мълва, която плъзва в малък град в щата Мейн през лятото на 1945 г. - малко преди Япония да капитулира в края на Втората световна война - във връзка с посещението на един китаец. Китаецът е преподавател в американски университет и по време на лятната си ваканция е тръгнал на обиколка из Мейн. В туристическия справочник, който носи, той прочита, че от върха на местен хълм се открива великолепна гледка към околността и се спира в близкия град, за да попита как да стигне дотам.
Този невинен въпрос предизвиква бързо разпространяващ се слух, според който в градчето е дошъл японски шпионин, чиято цел е да заснеме района от върха на хълма. „Фактите, които са в основата на този слух - пише Алпорт, - са изкривени по три различни начина.“
Първо, част от тях са просто изпуснати. Не се споменава „любезният и кротък маниер на посетителя“, с който той се обръща към местните хора, нито това, че точната националност на чужденеца всъщност е неизвестна. Пропуска се и това, че туристът не се укрива и лесно може да бъде разпознат. Второ, някои факти са станали по-специфични, отколкото са в действителност. Посетителят се превръща в шпионин. Азиатецът - в японец. Пътеводителят в ръцете му - във фотоапарат. Разглеждането на забележителности - в шпионаж. И трето, част от историята е адаптирана така, че да има смисъл за местните хора.
„В умовете на повечето фермери понятието китайски преподавател в отпуска не съществува. Те не знаят, че някои американски университети привличат преподаватели китайци - пише Алпорт. - Налага се необяснимото посещение да бъде адаптирано за местно ползване чрез аналогия с нещо далеч по-познато.“ А кое е то? През 1945 г. в малките градчета в щата Мейн на практика всяко семейство има син или роднина, който по един или друг начин е ангажиран във войната. Така тя се превръща в средство за обяснение на необичайното присъствие на азиатеца.
Психолозите са открили, че тези начини на изкривяване на фактите са почти универсални при разпространяването на слухове. Правени са експерименти, в които на участниците се дава да прочетат разказ или да видят картина, като след интервал от седем месеца ги молят да възпроизведат това, което си спомнят. Неизменно голяма част от подробностите отпадат, а други стават по-специфични. В един класически пример на участниците е дадена рисунка на пресечен с три линии шестоъгълник, върху който има седем кръга с еднаква големина. Седем месеца по-късно един от участниците си спомня квадрат, пресечен с две линии, и 38 малки кръгчета, подредени по краищата на фигурата. Отговорите на останалите участници не са много по-различни.
„Наблюдава се подчертана тенденция разказът или картината да гравитират към нещо познато за участника, което е съвместимо с културата му, и преди всичко, което има емоционално значение за него - пише Алпорт. - В усилията да си спомнят какво са видели, участниците сгъстяват видяното или го попълват със собствени подробности, така че да постигнат по-добър образ - по-проста и значеща конфигурация.“
Точно това разбираме под превод. За да стане една идея по-заразителна, тя трябва да придобие по-дълбок смисъл, а това става като Знаещите, Свързващите и Продаващите хора я променят така, че незначителните подробности в нея да отпаднат, а съществените да изпъкнат. Изводът е, че ако искаме да предизвикаме епидемия от интерес към нещо - без значение дали става дума за поведение, обувки, или софтуер - трябва да намерим Свързващи, Знаещи и Продаващи хора, които да преведат посланието на групата на Новаторите от дадена област в нещо, което останалите могат да разберат.