2.
Съществува един отличен пример за ползите от добрия превод, извлечен от най-новата история на Балтимор - града, за чиито проблеми с наркотиците и болестите вече говорихме. Както в много други американски градове с голям брой наркомани, и в Балтимор общината осигурява микробус, който в определени дни от седмицата разнася чисти игли на някои места в градския център, като всеки наркозависим може да получи чиста игла срещу използвана. Многократното използване на игли е основен източник на разпространение на вируса на СПИН и целта на общинската програма е да ограничи разпространението му. На пръв поглед този подход като че ли има недостатъци. Един от тях е, че наркоманите не са най-организираните и отговорни хора на света. Къде е гаранцията, че те редовно ще се появяват на определените за това места в определеното от общината време? Освен това повече- то пристрастени към хероина хора използват минимум по една игла дневно, с която се инжектират по пет или шест пъти. Умножено по броя наркомани в града, това прави много игли. Как може микробус, който минава веднъж седмично, да задоволи нуждите на всички тези хора? Ако микробусът минава във вторник, до неделя вечерта запасът от чисти игли на мнозина от тях ще е вече изразходван.
В средата на 90-те години общината се обръща към университета, Джонс Хопкинс“ с молба да направи оценка на ползата от тази програма. Университетът изпраща група изследователи, които тръгват да обикалят града с микробуса и да интервюират хората, които се възползват от услугата.
Преди да започне проучването презумпцията е, че наркозависимите се снабдяват с игли както повечето хора си купуват мляко от магазина - един път седмично отпият лично на уреченото място и се запасяват за цялата седмица. Оказва се, че основните клиенти на микробуса са хора, които пристигат с раници с по 300- 400 игли - очевидно много повече, отколкото те самите биха могли да употребят и които, след като се сдобият с чисти игли, се връщат по кварталите и ги продават по един долар парчето. С други думи - оказва се, че микробусът работи като един вид търговец на едро, а хората, които обикалят из кварталите, са търговците на дребно.
След като това става известно, някои от координаторите на програмата започват да се питат дали тя трябва да продължи. Струва ли си с парите на данъкоплатците да се финансира нещо подобно? Не след дълго обаче общинските служители осъзнават, че неволно са се натъкнали на решение на недостатъците на програмата, които те самите осъзнават.
„Всъщност оказва се, че тази система работи без грешка - споделя Том Валенте, преподавател в катедра Здравеопазване на университета ,Джоне Хопкинс“ - Много от наркозависимите хора се инжектират в петък и събота вечер, когато са навън с приятели, но преди да излязат, те невинаги си вземат чисти спринцовки. Микробусът не минава в петък и събота вечерта, а дори и през седмицата не отива до самите райони, където хората се дрогират. „Търговците на дребно“ обаче са на разположение на наркозависимите точно когато хората имат нужда от чиста игла. Услугата им е денонощна и не струва нищо на общината.“
Епидемиологът Том Джънг е един от учените, пътували с микробуса и интервюирали „търговците на дребно“. Заключението му е, че те са необикновена, точно определена група. „Всички до един са хора с много широка мрежа от връзки - казва Джънг. - Те познават Балтимор на пръсти. Знаят къде да намерят всякакъв наркотик и всякакъв вид игла. Познават добре законите на улицата. Основният им мотив е икономически, но имат и стремеж да помагат на хората.“ Звучи познато, нали? В света на наркотиците в Балтимор Свързващите хора са „търговците на дребно“.
След като ролята им в доставянето на чисти игли до наркозависимите става известна, изследователите от „Джоне Хопкинс“ съветват общината да ги използва и по други начини в борбата срещу епидемията от СПИН. Какво би станало, ако тези добре запознати с градския живот, нелишени от алтруизъм хора с много връзки освен с игли бъдат снабдени и с презервативи? Или пък бъдат помолени да разпространяват здравна информация, от която наркоманите така отчаяно се нуждаят? Може би те са в състояние да изградят мостове над съществуващата между медицинската общност и наркозависимите пропаст? Може би „търговците на дребно“ имат способността да превеждат идеите на здравните специалисти на разбираем за наркоманите език?
3.
В случая с „Airwalk“ задачата на, Ламбесис“ е била да намери преводач за идеите на фирмата. Очевидно за агенцията е било невъзможно директно да се свърже със Знаещи, Свързващи и Продаващи хора, които да разпространяват мълвата за обувките на фирмата срещу възнаграждение. (Такъв подход би изисквал много средства, а бюджетът е миниатюрен.) Онова, което е било по силите им обаче, е да направят така, че самата рекламна кампания да изиграе ролята на преводач, на посредник между Новаторите и всички останали. Тоест задачата на ,Ламбесис“ е била да адаптира авангардните идеи на младежката култура и да ги направи приемливи за Мнозинството.