Първата стъпка на „Ламбесис“ е да направи проучване на младежкия пазар, който „Airwalk“ иска да завладее. Щом си си поставил за задача да превеждаш новаторски идеи, първо трябва да знаеш кои са тези идеи.
„Ламбесис“ се свързват с Диди Гордън, за която вече споменахме, и й предлагат да оглави отдела им за маркетингови проучвания. Тя има опит от работата си в друга компания за спортни обувки - „Конвърс“.
Гордън е впечатляваща жена с тънко чувство за хумор, която живее в Холивуд Хилс в къща - шедьовър на модернизма, намираща се в съседство с бившите домове на Мадона и Олдъс Хъксли. Вкусовете и интересите й са почти невъзможно еклектични. Днес е запалена по току-що излязла хип-хоп група, утре е открила интересен стар филм на Питър Селърс, а вдругиден е обсебена от някоя нова японска машинка или нюанс на бялото, който изведнъж е решила, че е много специален.
Но Гордън има талант да долавя неуловимото. Докато е на работа в „Конвърс“, тя забелязва, че много бели момичета в Лос Анджелис са започнали да подражават в начина си на обличане на мексиканските гангстери. Стилът е известен като „бияч на съпруги“: стегнат бял потник, от който се показват презрамките на сутиена; дълги шорти; високи до коляното спортни чорапи и чехли за баня.
„Когато видях чехлите, веднага разбрах, че ще станат хит - спомня си Гордън. - Просто твърде много хора ги носеха. Казах на колегите си, че трябва да пуснем такъв модел.“
Дизайнерите на „Конвърс“ отрязват задната половина на кецовете, които фирмата вече произвежда, и им слагат подметка за джапанки. От този модел са продадени половин милион чифта.
Гордън има шесто чувство в кои квартали, барове и клубове на Лондон, Токио или Берлин да отиде, за да открие новите тенденции в уличната мода. Понякога, когато е в Ню Йорк, тя с часове наблюдава хората в Сохо и Ийст Вилидж и фотографира всичко, което й прави впечатление. Гордън е Знаещ човек. Тя е специалист по неуловимото - онова, което младите наричат „суперяко“.
След като постъпва на работа в „Ламбесис“ тя създава мрежа от млади, добре осведомени информатори, живеещи в Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго, Далас и Сиатъл, както и в Токио и Лондон. Хората, които наема на тази „длъжност“, са от онези, които в началото на 90-те години са носили „Хъш пъпис“. Те всички са Новатори.
„В някакъв смисъл те винаги са се чувствали отхвърлени от обществото - казва Гордън. - Дали това наистина е било така, или не, няма особено значение. Но е факт, че винаги са били различни от останалите. Макар че това, което правят и в работата, и в личния си живот, е да налагат модни тенденции, ако ги попитате какво ги вълнува, те ще ви говорят за тероризъм и биологическо оръжие. Тези младежи следят какво става по света, докато връстниците им мислят за наднорменото си тегло, тъгуват за смъртта на баба си или дядо си или се тревожат за успеха си. Сред тази група особняци има много повече активисти, отколкото сред всички останали групи. Те са хора с повече страст. Моят принцип е да търся личности.“
Гордън има неутолимо любопитство към света.
„Понякога на външен вид хората, които са ми необходими, изглеждат съвсем като другите - продължава тя. - Случвало ми се е по клубове да видя „обикновени момчета“ да слушат напълно алтернативни банди. Веднага си задавам въпроса какво търсят там. Приближавам се към тях и ги питам защо са там, защо си падат по тази музика, какво намират в нея. Наблюдавам всичко. Ако видя някой да седи в кафене, заобиколен от хора с боядисани в синьо коси, а той самият изглежда напълно нормално, отивам и го питам какво търси при тях.“
Гордън посещава своите Новатори информатори по места два, три, понякога четири пъти годишно и ги разпитва каква музика слушат, кои телевизионни предавания гледат, какви дрехи си купуват и какви са целите и стремежите им. Данните, които получава от различните градове, невинаги съвпадат и обикновено се налага да бъдат интерпретирани.
Новите идеи се появяват в различни части на страната и понякога се движат от изток на запад, а понякога обратно. Като сравнява данните от Остин с тези в Сиатъл, от Сиатъл с тези от Лос Анджелис и от Лос Анджелис с тези от Ню Йорк, тя успява да улови тенденциите още при появата им. След три, шест или дванайсет месеца Гордън сравнява тази информация с онова, което говорят и правят обикновените младежи в тези градове и така разбира кои от идеите на Новаторите са успели да прескочат пропастта между едната и другата група.