СЕДМА ГЛАВА
Казус
САМОУБИЙСТВА И ТЮТЮНОПУШЕНЕ.
В ТЪРСЕНЕ НА ЦИГАРАТА, КЪМ КОЯТО НЕ СЕ ПРИВИКВА
Неотдавна на островите Микронезия в южната част на Тихия океан едно седемнайсетгодишно момче на име Сима се скарва с баща си. Семейството е на гости у дядото на момчето в съседно село, когато строгият и взискателен баща нарежда на Сима да стане рано на другата сутрин и да обиколи селото за нож с дълга бамбукова дръжка, с който да оберат плодовете на хлебното дърво. На другия ден Сима безуспешно обикаля селото часове наред, но накрая се връща с празни ръце. Баща му побеснява. Размахвайки гневно мачете25, той казва, че заради Сима семейството ще трябва да гладува. „Махай се оттук и върви да живееш другаде!“
Сима напуска дома на дядо си и се връща в родното си село пеш. Когато наближава, той среща четиринайсетгодишния си брат, от когото взема назаем писалката. Два часа по-късно брат му се прибира в семейната къща и когато надниква през прозореца, насред една от стаите вижда Сима, който виси безжизнен на едно въже. Предсмъртното му писмо гласи:
„В този момент животът ми приключва. Днес е тъжен ден за мен, ден на страдание. Но затова пък е ден на тържество за Татко. Днес той ме изгони. Благодаря ти, че ме обичаше толкова малко. Сима.
Сбогом на мама. Мамо, ти няма да имаш повече неприятности и разочарования с твоето момче. Много те обичам. Сима.“
До началото на 60-те години на миналия век самоубийството е почти непознато на островите Микронезия. Но по причини, които никой не разбира добре, през този период броят на самоубийствата започва рязко и застрашително да расте, като в края на 80-те години на островите се извършват повече самоубийства на глава от населението, отколкото където и да било по света. В САЩ делът на самоубийствата при момчетата между петнайсет и двайсет и четири години е около 22 на 100 000. На островите Микронезия той е 160 на 100 000 - над седем пъти повече. При такова съотношение самоубийствата стават нещо почти ежедневно и могат да бъдат предизвикани от съвсем дребни случки. Сима слага край на живота си, защото баща му му се скарва.
Момчетата на островите се самоубиват, защото са видели приятелката си с друго момче или защото родителите им са отказали да им дадат няколко долара повече за бира. Един младеж на деветнайсет години се обесва, защото родителите му не му купуват тога за церемонията по завършване на училище. Друг младеж на седемнайсет години слага край на живота си, защото по-големият му брат му се скарва, че вдига прекадено много шум. Това, което на Запад се смята за нещо рядко, изключително и дълбоко патологично, се превръща в ритуал на юношеството в Микронезия със свои правила и символи. Това е истинска социална епидемия.
На практика всички самоубийства на островите приличат на случая със Сима. Жертвите почти винаги са от мъжки пол, около двайсетгодишни, неженени и живеят със семейството си. Поводът без изключение е от домашен характер: спор с родители или приятелка. В три четвърти от случаите момчетата никога преди това не са споменавали или правили опит за самоубийство. В предсмъртните им писма обикновено липсват следи от депресия. Те са по-скоро израз на накърнена гордост и самосъжаление, на протест срещу лошото отношение на другите. Самият акт обикновено се извършва в празнична вечер, често след запиване с приятели.
С изключение на няколко случая, жертвите спазват една и съща процедура, като по строг, неписан протокол за това как трябва да се извърши едно самоубийство. Момчето намира празна къща или отдалечено място и въже, от което прави примка, но не се провесва по познатия на Запад начин, а завързва примката за нисък клон, дръжка на врата или прозорец и се навежда напред, така че тежестта на тялото му да затегне примката около врата и да прекъсне притока на кръв в мозъка. Следва безсъзнание и смърт в резултат на аноксия - недостиг на кръв в мозъка.
„В Микронезия този ритуал е станал част от местната култура - пише антропологът Доналд Рубинстейн. - С нарастване броя на самоубийствата, идеята намира все повече последователи, като заразява все повече и все по-млади момчета. Постепенно недопустимото става допустимо.“