2.
Учените, които изследват самоубийството като явление, често отбелязват, че на определени места и при определени условия актът, при който човек посяга на живота си, може да бъде заразителен. Самоубийствата водят до самоубийства.
Пионер в тази научна област е Дейвид Филипс, социолог от Калифорнийския университет в Сан Диего, провел редица изследвания, всяко от които е по-интересно и наглед по-невероятно от предходното. Още в първото си изследване той събира всички съобщения за самоубийства, появили се на първите страници на най-известните американски вестници през периода от края на 40-те до края на 60-те години и ги съпоставя със статистиката за самоубийствата по същото време. Целта му е да разбере дали съществува някаква връзка между двете.
Връзка, разбира се, има. Веднага след появата на съобщение за самоубийство броят на самоубийствата в областта, където вестникът се чете, рязко се увеличава. Ако съобщението е излязло в националната преса, броят на самоубийствата скача в цялата страна. (Смъртта на Мерилин Монро например е последвана от 12-процентно временно увеличение на броя на самоубийствата в страната.)
После Филипс съпоставя съобщенията за самоубийства по първите страници на „Лос Анджелис Таймс“ и „Сан Франсиско Кроникъл“ със статистиката за фатално завършили пътно-транспортни произшествия в щата Калифорния и открива същата зависимост. В деня след широко разгласено самоубийство броят на катастрофите с фатален край е средно с 5.9 процента по-висок от обикновено. Два дни след появата на материал за самоубийство този процент е 4.1, три дни по-късно - 3.1, а на четвъртия ден - 8.1. (След десет дни нивото на злополуките се връща в нормалните си граници.) Обяснението на Филипс е, че всъщност отново става въпрос за самоубийства, като в този случай хората целенасочено предизвикват пътно-транспортно произшествие. Според него и тази статистика е следствие на заразителния ефект на широко огласяваните самоубийства. Такова заразяване не е нещо рационално, нито дори осъзнато. То става неусетно, без участието на разума.
„Когато чакам на светофар и светлината е червена, понякога се чудя дали да не наруша правилата и да пресека - пише Филипс. Случвало се е някой друг да го направи преди мен и тогава го правя и аз. То е нещо като подражание... Става така, че аз получавам разрешение за постъпката си от човек, който също извършва нарушение. Възможно е по-късно да се замисля за постъпката си, но в момента па извършването й не е ясно дали това става съзнателно, или несъзнателно. Вземането на решения при хората е сложен и недобре проучен процес.“
Филипс обяснява, че в случая със самоубийствата решението на някой известен човек да сложи край на живота си въздейства като разрешение на други, податливи на внушение хора, да извършат нарушение спрямо себе си.
„Съобщенията за самоубийство са един вид естествена реклама за това как можете да разрешите проблемите си - продължава той. - Има хора, на които им е трудно да вземат решения поради депресия. Те живеят с болката си. Разбира се, съществуват многобройни начини за реакция при такива случаи и всички те намират отражение в медиите. Един намира утеха в религията. Друг рекламира искейпистки26 филм - това също е някакво временно решение. Самоубийството е още една алтернатива.“
В света на самоубийците хората, които „дават разрешение“, са еквивалентите на Продаващите хора, за които говорихме във втора глава. Така както чрез личната си убедителност Том Гау причинява епидемия от слухове, така хората, чието самоубийство е широко огласено, причиняват епидемии от самоубийства.
Интересното при това „даване на разрешение“ обаче е, че то е много специфично. Изучавайки автомобилните злополуки, Филипс открива ясно различими закономерности. Материалите за обикновени самоубийства водят до увеличаване на катастрофите с един автомобил, в които жертва е само шофьорът. Материалите за самоубийства, предхождани от убийства, извършени от самоубилия се човек, водят до увеличаване на катастрофите с повече коли, при които сред жертвите са както шофьорът, така и пътници от другите коли. Репортажите за самоубили се млади или възрастни хора увеличават броя на катастрофите със загинали млади или възрастни хора. Отразяването на поредица от самоубийства чрез самозапалване в Англия в края на 70-те години, води до 82 такива самоубийства през следващата година.
С други думи, „разрешението“, дадено от един акт на самоубийство, не е обща покана към всички податливи към самоубийство индивиди. То е набор от специфични инструкции, валидни за конкретни хора в конкретни ситуации, които избират да умрат по определен начин.