Интересно е, че пушачите са по-открити и честни от непушачите, когато говорят за себе си. В статията си „Пушенето като изкуствено създадена страст“ Дейвид Крог описва така наречените от психолозите тестове за честност, които включват твърдения като „Аз невинаги казвам истината“ или „Понякога съм хладен към съпругата си“. Смята се, че ако участниците в един тест систематично отричат тези твърдения, те невинаги казват истината. При подобни тестове пушачите са много по-честни. „Склонността им към предизвикателства и това, че са свикнали да правят нещо, което е в противоречие с обществените норми, ги прави относително безразлични към мнението на околните“, пише Крог.
Разбира се, тези констатации не са валидни за всички пушачи. Но общо взето са доста точни и колко- то повече пуши един човек, толкова по-голяма е вероятността да прилича на това описание. „Като истински учен - пише Крог, - аз бих поканил читателите сами да се убедят във връзката между пушене и темперамент, като намерят начин да присъстват на купон на актьори, рок-музиканти или коафьори и за сравнение след това да отидат на купон на строителни или електроинженери, или компютърни програмисти. Наблюдавайте колко се пуши. Разликата между едните и другите би трябвало да е огромна.“
Ето още един отговор на моята анкета в подкрепа на връзката между тютюнопушене и екстровертност:
„Когато бях малък, единственият човек около мен, който пушеше, беше дядо ми, бащата на баща ми. Той беше голям майстор на всякакви фокуси. Емигрира от Полша още като момче и работи като стъклар почти през целия си живот. Майка ми обичаше да казва, че когато за първи път излезли на вечеря с него, след като се оженила за баща ми, си помислила, че за да направи удоволствие на другите, дядо ми може всеки момент да издърпа покривката изпод чиниите, без да размести нищо по масата.“
Личността на пушача е от огромно значение за разпространението на пушенето. Ако съберете всички тези екстровертни черти накуп - бунтарство, ранно сексуално съзряване, спонтанност, честност, безразличие към мнението на другите, влечение към силни усещания - ще получите идеална представа за типа личност, която привлича повечето подрастващи. Бавачката Маги, Пам П. от училищния автобус и Били Г. с неговите плочи на „Дредфул Дед“ - всички те са много привлекателни. Но не защото пушат. Те пушат, защото са привлекателни. Благодарение на хора като тях цигарите се превръщат в символ на бунта, импулсивността, готовността за поемане на рискове, безразличието към мнението на околните и ранната зрелост.
Това може би звучи като елементарна теза. Но тя е истински важна, за да можем да разберем защо борбата срещу цигарите е толкова трудна. През последното десетилетие активистите срещу тютюнопушенето критикуват тютюневите компании за това, че представят пушенето като нещо привлекателно. Различни организации харчат милиони долари, за да убеждават подрастващите в обратното. Но не там е въпросът. Пушенето никога не е било привлекателно. Привлекателни са пушачите. Епидемиите от тютюнопушене се разпространяват на същия принцип, както епидемията от самоубийства в Микронезия или епидемията от СПИН - благодарение на личности като Пам П., Били Г. и бавачката Маги. И при тютюнопушенето всичко започва с неколцина специални хора.
4.
Начинът на разпространение на тютюнопушенето сред младежите обаче не е илюстрация единствено на Закона за малцината. Той е и много добър пример за въздействието на фактора Прилепчивост. Сам по себе си фактът, че толкова много младежи експериментират с цигарите, не е толкова страшен. Проблемът е, че много от тези младежи продължават да експериментират с цигарите, докато се пристрастят. Преживяването, което им дава пушенето, очевидно е толкова силно, че те не могат да спрат. Навикът е прилепчив.
Важно е да разграничим тези две понятия - заразителност и прилепчивост. Те следват съвсем различна логика и предполагат различни стратегии и контрастратегии. Луис Уайсбърг например е заразителна личност. Тя познава най-различни хора от различни прослойки и е в състояние да разпространи дадена информация по най-различни начини. Лестър Уандърман и авторите на „Загадките на Блу“, от друга страна, са специалисти по прилепчивост: те са майстори на послания, които се помнят дълго и имат силата да променят поведението на хората. Заразителността до голяма степен зависи от този, който носи посланието. Прилепчивостта е свойство на самото послание.
Случаят с пушенето не с по-различен. Дали младият човек ще влезе в контакт с цигарите, или не, зависи от това дали той ще влезе в контакт с някой Продаващ човек, който да му „разреши“ да опита. Но дали младежът ще хареса цигарите и ще продължи да пуши, зависи от това колко ще му харесат.