Неотдавна в Мичиганскмя университет беше направено изследване, в което голяма група хора са били запитани какво са почувствали при изпушването на първата си цигара.
„Почти за всички първоначалното изживяваме е било в известна степен неприятно казва Овид Померло, един от учените, участвали в проекта. Онова, което отличава бъдещите пушачи от онези, които си остават непушачи, е, че едните все пак са извлекли някакво удоволствие от изживяването - замайване, чувство на наслада и т.н., а другите не.“
Цифрите говорят сами. Сред хората, които са пробвали цигари няколко пъти, след което са се отказали, само една четвърт споделят, че първата цигара им е била приятна. Сред бившите пушачи - тези, които са пушили, но след известно време са се отказали - първата цигара е харесала на около една трета. От нередовните пушачи около половината имат приятни спомени от първата цигара, докато сред заклетите пушачи това са цели 78 процента. Тоест прилепчивостта на тютюнопушенето за всеки отделен човек варира и до голяма степен зависи от първата му реакция към никотина.
Тези факти имат огромно значение, но често не намират място в разпалените спорове за и против цигарите. Цигарената индустрия от години е прикована на позорния стълб, защото отрича, че към никотина се привиква. Разбира се, позицията на тютюнопроизводителите е абсурдна. Но твърдението на активистите, че никотинът е смъртоносен тиранин, поробващ всеки, който се е докоснал до него, е също толкова абсурдно. От всички тийнейджъри, които някога са експериментирали с цигари, само около една трета пушат редовно. Никотинът наистина може да доведе до силна пристрастеност, но това се отнася само за определени хора при определени обстоятелства. И което е по-важно - оказва се, че в прилепчивостта на навика съществуват огромни различия дори сред самите пушачи.
Експертите някога смятаха, че 90 до 95 процента от всички пушачи пушат редовно. Но след като преди няколко години въпросите в Националната здравна анкета на федералното правителство на САЩ, свързани с тютюнопушенето, бяха усъвършенствани, екипът, провеждащ анкетата, с изненада откри, че една пета от всички пушачи не пушат ежедневно. С други думи, милиони американци пушат редовно, без да се пристрастяват - т.е. те са хора, за които пушенето е заразително, но не и прилепчиво.
През последните няколко години този вид пушачи бяха подложени на обстойни изследвания, като много от тях бяха извършени в Питсбъргския университет от психолога Сол Шифман. Дефиницията на Шифман за нередовен пушач е човек, който пуши не повече от пет цигари на ден, поне четири дни от седмицата. Ето какво пише той:
„Всеки ден тези хора изпушват различен брой цигари, като често това включва и дни на пълно въздържание. Те казват, че не им е трудно да не пушат от време на време и че подобно въздържание почти не им причинява никотинов глад... За разлика от редовните пушачи, които запалват още щом се събудят сутрин (за да повишат нивото на междувременно понижилия се в кръвта им никотин), при нередовните пушачи минават часове преди първата цигара за деня. Накратко казано, всички изследвани показатели сочат, че нередовните пушачи не са пристрастени към никотина и че пушенето им не се причинява от никотинов глад.“
Шифман оприличава нередовните пушачи на тези, които пият само в компания. Това са хора, които контролират навиците си. Той добавя:
„Повечето от тези хора никога не са пушили редовно. Аз гледам на тях като на един вид изостанали в развитието си пушачи. В началния период всеки пушач е нередовен, но постепенно развива зависимост към никотина. Данните, е които разполагаме за периода на пропушване при нередовните пушачи, си приличат с данните за ранния период на всички останали пушачи. Разликата е, че с времето при редовните пушачи навикът се задълбочава, докато при нередовните си остава същият.“
Какво отличава нередовните от редовните пушачи? Вероятно генетични фактори. За да изследва връзката между гени и тютюнопушене, наскоро Алан Колинс от университета в Колорадо направи експеримент с няколко породи мишки. По време на експеримента на животните се инжектира никотин, като количеството постепенно се увеличава. Когато никотинът достигне токсични нива (той все пак е отрова), мишките получават пристъп - опашката им се втвърдява, започват да тичат бясно из клетката, главата им трепери, докато накрая не паднат по гръб.
Колинс иска да провери дали съществува зависимост между породата на мишките и степента на поносимост на животните към никотин. Оказва се, че има. Най-толерантната към никотина порода издържа доза от два до три пъти по-голяма от дозата, която може да понесе най-неиздръжливата порода. „Зависимостта е същата като при алкохола“, казва Колинс.