За Роу и Харис пропушването на младежите е изцяло свързано с връстниците им. Децата не подражават на поведението на възрастните и това обяснява защо броят на пушачите сред децата расте, докато сред възрастните намалява. Пушенето при тийнейджърите е израз на самото състояние да бъдеш тийнейджър. То означава възможност да споделиш емоционалните си изживявания чрез експресивен език и ритуали, характерни само за юношеството. За външните хора тези ритуали са толкова неразбираеми и ирационални, колкото самоубийствата на млади хора на островите Микронезия. Как тогава очакваме, че намесата на възрастните ще имa въздействие?
„Да се опитваш да обясниш на младежите последствията от пушенето върху здравето им (Ще си развалиш кожата! Ще станеш импотентен! Ще умреш млад!) е безполезно - заключава Харис. - Това е пропаганда за възрастни, аргументи за зрели хора. Тийнейджърите пушат именно защото възрастните не одобряват пушенето - защото в него има нещо „лошо и опасно“.“
6.
Добре, щом опитът да повлияем върху заразителността на тютюнопушенето се оказва недобра стратегия, можем ли да постигнем нещо, ако се съсредоточим върху прилепчивостта му? Тук нещата са съвсем различни. Както вече писах, имаме основание да смятаме, че една от причините след първата цигара някои младежи да не посягат към втора, а други да се пристрастяват за цял живот, е, че човешките същества имат различна вродена поносимост към никотина.
Ако медицината беше достатъчно развита, щяхме да разполагаме с хапче, което да снижава поносимост- та на редовните пушачи до тази на нередовните пушачи или на непушачите. Това би било чудесен начин да намалим прилепчивостта на тютюнопушенето. За съжаление, обаче, това е невъзможно.
Вярно е, че медицината е измислила никотиновите лепенки, които предпазват пушача от никотинов глад, като редовно доставя никотин на тялото. Това е стратегия, която е помогнала на милиони пушачи. Но е ясно, че лепенките далеч не са съвършеният лек. Най- възбуждащият начин за един пристрастен да си набави необходимото вещество е под формата на „ударна доза“. Пристрастените към хероин например не приемат венозно подаване на наркотика: те се инжектират два, три или четири пъти на ден с огромна доза наведнъж. Пушачите правят същото, но при тях наркотикът и дозата са по-слаби. Те поемат дозата под формата на цигара, правят пауза, след което отново се „друсат“. Лепенката наистина осигурява необходимата им дневна доза, но е доста скучен начин за приемането й. Тя може да послужи като средство в борбата срещу епидемичния характер на тютюнопушенето толкова, колкото са ефективни обезмаслените млечни шейкове в борбата срещу наднорменото тегло. Въпросът е дали разполагаме с нещо по-добро?
Мисля, че да - и то с две възможности. Първата се крие във връзката между пушенето и депресията - връзка, която бе открил а неотдавна.
През 1986 г. изследване на приходящи психиатрични пациенти в Минесота констатира, че около половината от тях пушат - ниво, далеч по-високо от средното за страната. Две години по-късно Александър Гласман, психолог в Колумбийския университет, открива, че 60 процента от заклетите пушачи, изследвани от него в друг научен проект, страдат или са страдали от тежка депресия. Впоследствие той разширява изследването и анкетира още 3 200 произволно избрани възрастни.
Резултатите на Гласман са публикувани през 1990 г. в списанието на Американската медицинска асоциация. Седемдесет и четири процента от боледувалите от тежко психично разстройство са пушили в някаква част от живота си, а 14 процента са бивши пушачи. Докато при хората, които никога не са имали психиатричен проблем, тези проценти са 53 и 31.
С увеличаването на психиатричните проблеми връзката с пушенето става по-силна. Близо 80 процента от алкохолиците пушат. Цели 90 процента от шизофрениците също пушат. В едно ужасяващо изследване, проведено във Великобритания, група психиатри установяват, че половината от 12-15 годишните деца с емоционални и поведенчески проблеми пушат но над 21 цигари седмично, докато при децата от обикновените училища този процент е 10. Тоест, с намаляване на общия процент пушачи навикът се концентрира сред най-проблемните и пренебрегвани членове на обществото.
Съществуват редица теории защо пушенето е така тясно свързано с депресията. Първата е, че и двете се дължат на едни и същи причини - ниско самочувствие, нездравословен семеен живот и т.н. Още по-интригуващи обаче са някои все още ненапълно потвърдени данни, според които двата проблема може би имат един и същ генетичен корен. Така например смята се, че депресията може би е резултат, поне отчасти, на недостатъчното производство на важни химически вещества в мозъка и по-специално на т.нар. невротрансмитери - серотонин, допамин и норепинефрин, веществата, които регулират настроението и допринасят за чувството на увереност, съвършенство и наслада. Лекарства като золофт и прозак подтикват мозъка да произвежда повече серотонин и компенсират дефицита, от който страдат някои депресирани хора.