В такъв случай никотиновата зависимост съвсем не се появява изведнъж. На повечето хора им е необходимо време, за да се пристрастят към цигарите, и това, че тийнейджърите пушат когато са на петнайсет, съвсем не означава, че ще развият зависимост. Тоест, разполагаме с около три години, за да ги спрем.
Вторият, още по-интересен извод, е, че никотиновата зависимост не е линейно явление. Ако имаш нужда от две или десет цигари на ден, това не означава, че си два или десет пъти по-зависим, отколкото ако имаш нужда само от една. В развиването на зависимост съществува праг - критична точка на пристрастяване. Съществуването на този праг обяснява и феномена на нередовното пушене - този вид пушачи никога не изпушват необходимия брой цигари, за да се пристрастят.
Какъв тогава е прагът на зависимост? Разбира се, той не е абсолютно еднакъв за всички, но Беноуиц и Джак Хенингфилд, които са може би водещите експерти по никотин в света, имат предположение. Те изтъкват, че нередовните пушачи пушат средно до пет цигари дневно, без да се пристрастяват, и затова според тях никотинът, който се съдържа в пет цигари - някъде между четири и шест милиграма - вероятно доближава критичната точка на пристрастяване. Двамата учени предлагат цигарените компании да бъдат заставени да намалят нивото на никотина, така че дори най-страстните пушачи - онези, които изпушват по 30 и повече цигари на ден - да не могат в рамките на 24 часа да приемат повече от пет милиграма никотин. В редакционна статия на престижния „Ню Инглънд Джьрнал ъв Медисин“ те пишат, че такава доза „трябва да е достатъчна, за да предотврати или ограничи пристрастяването при повечето млади хора, като същевременно ще продължи да осигурява достатъчно никотин за стимулиране на вкуса и сетивата“
Ако това се случи, тийнейджърите ще могат да продължават да експериментират с цигарите, водени от едни и същи вечни причини - защото са видели други техни съученици да пушат и не искат да изостават от тях. Но тъй като никотиновото ниво в кръвта им ще бъде под прага на пристрастяване, навикът няма да е прилепчив. Тютюнопушенето ще прилича повече на настинка, отколкото на грип: лесно ще се хваща, но и лесно ще се побеждава.
Важно е да разберем значението на тези два фактора, които можем да използваме в борбата срещу тютюнопушенето - връзката между пушене и депресия и прагът на пристрастяване. Досегашните кампании срещу тютюнопушенето са се занимавали с много неща - с повишаване цените на цигарите, с ограничаване на рекламите, с излъчване на послания за здравословен живот по радиостанции и телевизии, с ограничаване достъпа на малолетни до цигарите и с втълпяване на учениците колко вреден е тютюнът. В същото време, докато цялата тази мащабна дейност се разгръща, пушенето сред тийнейджърите се увеличава. Активистите са обсебени от идеята да променят отношението на масовите потребители към тютюнопушенето, но не успяват да стигнат до групите, в които промяната е най-необходима. Те са обсебени от идеята да противодействат на влиянието на Продаващите хора, но става все по-ясно, че това е невъзможно. Всъщност оказва се, че самата идея - да се справим с тютюнопушенето веднъж завинаги, е погрешна. Това не е необходимо. Трябва да се съсредоточим върху онези критични точки на пристрастяването, върху които можем да влияем - връзките на пушенето с депресията и никотиновия праг.
Всичко това означава, че можем да приемем по-разумен подход към експериментирането при подрастващите. Абсолютисткият подход в борбата с наркотиците се основава на схващането, че експериментирането задължително означава пристрастяване. Ние не искаме децата ни да влизат в контакт с хероин, трева и кокаин, защото смятаме, че примамливостта им е толкова силна, че дори и при най-малкото съприкосновение децата ще станат зависими. Но какво показва статистиката по този въпрос? Според едно изследване от 1996 г. 1.1% от хората в САЩ заявяват, че поне веднъж са опитвали хероин, но само 18 процента от този 1.1 процент са направили това през изминалата година, а само 9 процента - през изминалия месец. Очевидно този наркотик не е особено прилепчив. Цифрите за кокаина са още по-изненадващи. От хората, опитвали някога кокаин, по-малко от един процент (0.9%) го употребяват редовно.