Тези цифри потвърждават, че експериментирането и фактическото пристрастяване са напълно различни неща - това, че един наркотик е заразителен, не означава автоматично, че е и прилепчив. Броят на хората, които са опитвали кокаин, ни подсказва, че импулсът на хората да пробват нещо опасно е често срещан - това е техният начин да опознават света. Оказва се обаче, че в случая с кокаина 99.1 процента от експериментите не водят до нищо лошо. Ние трябва да престанем да се противопоставяме на този вид експериментиране.
Трябва да го приемем и даже да го приветстваме. Подрастващите винаги ще бъдат очаровани от хора като бавачката Маги, Били Г. и Пам П. и така и трябва да бъде - поне докато не преодолеят младежката илюзия, че да бъдеш бунтарски настроен, опърничав и безотговорен е най-добрият начин да изживееш живота си. Вместо да се борим срещу експериментирането, ние трябва да се погрижим то да не води до сериозни последствия.
Мисля, че си струва да се повтори цитатът на Доналд Рубинстейн от началото на тази глава, описващ колко дълбоко се е загнездило самоубийството в младежката култура на Микронезия:
„Мнозина младежи, правили опит да се самоубият, разказват, че за първи път са видели или чули за това, когато са били на 8 или 10 години. Опитите им за самоубийство са подражателски и се проявяват под формата на експериментаторска игра. Така например едно 11-годишно момче, което е било спасено след неуспешен опит да сложи край па живота си, по-късно обяснява, че искало само „да опита“, че не е искало да умре, макар и да знаело, че риск от това има.“
Трагичното в този случай е не че тези момчета експериментират, защото момчетата на тази възраст обичат да правят това, а че са избрали да експериментират с нещо, с което не бива да се експериментира. За съжаление безопасни форми на самоубийство не съществуват. Но при пушенето това ме е така ние можем да го превърнем в значително по-безопасно и по-малко прилепчиво явление, като съсредоточим усилията си върху критичните точки па пристрастяването.
ОСМА ГЛАВА
Заключение
СЪСРЕДОТОЧИ УСИЛИЯТА СИ, ПРОБВАЙ И ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ВЯРВАШ
Неотдавна една медицинска сестра от Сан Диего на име Джорджа Садлър започва кампания, чиято цел е да повиши осведомеността сред тъмнокожите жени в града по проблемите на диабета и рака на гърдата. Тя иска да създаде движение за предотвратяване на тези заболявания, в което да членуват обикновени жени от кварталите - и се захваща с организацията на образователни семинари в църквите, посещавани от тъмнокожите в града. Резултатите са разочароващи. „Дори когато на служба в църквата идваха по двеста души, успявахме да убедим около десет или двайсет жени да останат след службата. Повечето от тях и без това вече бяха запознати с болестите и не очакваха, че ще научат нещо ново. Беше много обезсърчаващо.“ Садлър не успява да предизвика епидемия от интерес към посланията си.
Тя разбира, че трябва да промени контекста, в който се среща с жените. „Установихме, че след служба хората са уморени и гладни и искат да се приберат вкъщи“, казва Садлър. Тя разбира, че има нужда от място, където жените да се чувстват спокойни и да разполагат с време да чуят нещо ново. Необходими са й и добри вестоносци хора, които са и Свързващи, и Продаващи, и Знаещи. Трябвай нов, по-заразителен начин за представяне на информацията. И не на последно място - каквото и да направи, то трябва да се вмести в малкия бюджет, събран за целта от различни фондации и граждански сдружения. И какво, мислите, прави Джорджа? Премества кампанията от църквите във фризьорските салони.
„Там клиентките са буквално в плен - казва Садлър. - Ако са отишли да им правят африкански плитчини, тези жени прекарват в салона между два и осем часа. Освен това фризьорките имат специални взаимоотношения с клиентките си. Когато една жена открие фризьорка, от която е доволна, тя с готова да измине десетки километри с кола, за да отиде при нея. Фризьорката е свързана с много важни моменти от живота на жената - абитуриентския бал, сватбата, раждането на първото дете. Това е дълготрайна връзка, която се гради върху доверие.“ А и в тази професия като че ли има нещо, което привлича определен тип хора - общителни, дружелюбни, е широк кръг от познати. „По природа фризьорки те са разтвора и ви казва Садлър. - Обичат да побъбрят с теб и имат силно развита интуиция, защото трябва да следя т реакциите ти и да знаят дали това, което правя т, ти харесва.“
Следващият семинар, кой то Садлър организира, е с група фризьорки от Сан Диего. Тя кани специалист народопсихолог, който да им покаже как да представят информацията за рака на гърдата по най-въздействащ начин. „Искахме да използваме неформални методи - казва Садлър. - Все пак обстановката във фризьорския салон не е като да си в класна стая. Искахме посланието ни да бъде такова, че по-късно жените да пожелаят да го споделят с техни познати и приятелки. А това е много по-лесно, когато образователните елементи са вплетени в история.“