След семинара Садлър продължава да снабдява фризьорките с информация и предложения как, когато някоя клиентка отново посети салона, фризьорката да може лесно да я въвлече в разговор по същата тема. Садлър разпечатва образователни материали с едър шрифт, които ламинира, за да могат да издържат на постоянното подмятане в салоните, и въвежда система за оценка на ефекта от работата си. Тя сравнява отношението на жените към двете болести преди и след кампанията и готовността им да отидат на мамо- графски изследвания и такива за диабет. Резултатите показват, че кампанията й е успешна. С малко усилия е направено много.
Дотук в книгата разгледахме няколко подобни истории - от битката на градските власти срещу престъпността в Ню Йорк до историята със златното ковчеже на Лестър Уандърман и звукозаписната компания „Кълъмбия“. Общото между тях е, че вложените в тези кампании средства са скромни. Същото е и с Джорджа Садлър - тя не отива в Националния институт за рака на САЩ или Здравното министерство на Калифорния, не моли за милиони долари, с които да финансира сложна мултимедийна просветителска кампания. Не обикаля от врата на врата из Сан Диего, за да записва жени за безплатни мамографски изследвания. Не атакува ефира с постоянни призиви за превенция на рака и профилактични прегледи. Вместо това тя използва бюджета си по най-добрия начин: променя контекста на своето послание, сменя разпространителя и прави промени даже в самото послание. С други думи, тя съсредоточава усилията си върху постижимото.
Това е първата поука от тази книга. За да дадете начало на една социална епидемия, трябва да съсредоточите ресурсите си върху малко на брой ключови неща. Според Закона за малцината, мълвата, предавана от уста на уста, се превръща в епидемия с помощта на Свързващи, Знаещи и 11родаващи хора. Това означава, че трябва да съсредоточите усилията си върху тези три групи. Останалите нямат значение. Последствията от това, че Уилям Доус научава за настъплението на британците, са без особено значение за бъдещето на Нова Англия, но фактът, че за това научава Пол Ривиър, е от решаващо значение. А торите на „Загадките на Блу“ си дават сметка, че от едно гледане децата в никакъв случай няма да запомнят и научат всичко в предаването и затова правят нещо, което никой в телевизията не е правил - излъчват го пет пъти едно след друго. Джорджа Садлър е наясно, че не може едновременно да стигне до всички жени в Сан Диего и затова използва средствата си на едно решаващо място — във фризьорския салон.
Ако човек е настроен критично, тези строго фокусирани, целенасочени кампании може да му се сторят временни решения, „лечение с лейкопласт“. Но това невинаги е недостатък. Лейкопластът е евтино и удобно решение на голям брой проблеми. Откакто съществува, той е помогнал на милиони хора да продължават да се движат, работят, готвят и играят тенис в моменти, когато това е било невъзможно. Всъщност в тези случаи той е най-доброто решение, защото не изисква Големи разходи, усилия и време.
Естествено, ние инстинктивно подценяваме подобни решения, защото нещо в нас ни подсказва, че всяко истинско решение трябва да е всеобхватно и че за него трябва да бъдат положени настойчиви и систематични усилия. Но полагането на систематични усилия невинаги е възможно. Понякога се нуждаем от удобен пряк път, по който с малко средства да стигнем далеч.
Това е и смисълът на тази книга. Теорията за повратните точки на социалните епидемии изисква от нас да променим вижданията си за света. Вече видяхме, че не е лесно да бъдат осмислени промени, които се случват в големи мащаби. Трудно ни е да си представим, че ако сгънем лист хартия 50 пъти можем да стигнем до слънцето. Броят на когнитивните категории, с които можем да се справим, на хората, които истински обичаме, и на познатите, които истински познаваме, е ограничен. Трудно ни е да решаваме абстрактно формулирани задачи, макар че нямаме затруднения, когато те са представени като социални проблеми. Всичко това се дължи на особеностите на човешкото устройство и опровергава схващането, че начинът, по който функционираме, общуваме и обработваме информация, е ясен и разбираем. Той не е нито ясен, нито разбираем. Успехът на „Улица Сезам“ и „Загадките на Блу“ се дължи до голяма степен на неща, които не са очевидни. Кой би могъл каже предварително, че Голямото пиле трябва да е на сцената заедно с възрастните герои? Или пък да предвиди, че ако броят на работниците в едно предприятие се увеличи от 100 на 150 това не е проблем, но ако се увеличи от 150 до 200 се превръща в сериозен проблем? Едва ли някой би могъл да предвиди, че най- високите резултати в теста с имената от телефонния указател ще надминат 100, а най-ниските ще са под 10. Разбира се, ние знаем, че хората са различни, но не и в такава голяма степен.