— Но тъй като сте богат, вие почти нямате проблеми да изпратите съпругата си в един от тези салони за разкрасяване?
— Почти!
Луис внезапно натисна силно педала, включи десния мигач и полицейската кола вдигна 95 мили в час, след което излезе в страничното платно и профуча покрай дузина камиони и коли, които предвидливо бяха намалили скоростта си, забелязвайки в огледалата си за обратно виждане връхлитащата ги бяла кола.
— От процедурите — продължи Луис — кожата леко порозовява, а казват, че горната устна е особено чувствителна и често пъти се получава алергична реакция — нещо като сърбеж…
Но Морс вече не го слушаше. Собственото му тяло бе изтръпнало, а на лицето му се появи блажена усмивка, когато Луис пришпори полицейската кола към Оксфорд.
При завръщането си в Управлението в Киндлингтън, Морс реши, че достатъчно време са прекарали в неприятно студената и лошо оборудвана стая в задната част на пристройката на „Хауърд“ и че вече е време да пренесат нещата си вкъщи, където им беше мястото.
— Да отида ли да купя картонени папки от магазина? — попита Луис.
Морс вдигна двете папки, които едва побираха напъханите в тях листа и бегло прегледаха съдържанието им.
— Тези са достатъчни. И двете са ИСС.
— ИСС, сър?
Морс кимна.
— Изпълнени със събития.
След половин час иззвъня телефонът и на другия край на линията Морс чу гласа на Сара Джонстън. Тя си бе спомнила една подробност за мисис Балард; може би било глупаво от нейна страна да безпокои Морс с това, но тя почти би могла да се закълне, че на палтото си мис Балард е имала малка кръгла значка — на Кралското общество за благотворителни инициативи, според нея — когато се бе регистрирала при пристигането си в хотела за Новогодишната вечер.
— Е — каза Морс, — добра работа свършихме, Луис. Успяхме да открием две от трите жени, които търсехме и, както изглежда, няма да е особено трудно да намерим и третата! Но не тази вечер. Преуморен съм и една баня и сън биха ми се отразили добре.
— А също и избръсване, сър.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Събота, 4-ти януари
Аритметиката е това, при което отговорът е правилен и всичко е чудесно, а вие можете да погледнете през прозореца и да видите синьото небе — или пък отговорът е грешен и трябва да започнете съвсем отначало и да видите, как този път ще се получи.
През нощта снегът продължи да се топи и по поляните, които преди изобщо не се виждаха, сега започнаха да се очертават неравни зелени петна под синьото небе. Лошото време приключваше; като че ли и случаят беше на път да приключи.
В Управлението в Кидлингтън Морс щеше да се занимава (така бе казал) през по-голямата част от сутринта с други неща; а Луис бе оставен да си блъска главата с един проблем, който в началото бе изглеждал съвсем прост. Отправната му точка бе справочникът „Жълти страници“ и в раздела „Козметични салони и консултанти“ той бе открил седем-осем адреса в Оксфорд, които рекламираха обслужване от специалисти, наречено ту „депилиране“, ту „обезкосмяване“, ту „електропилинг“; други пет в Бенбъри; още три (за радост на Луис) в Бистър; както и редица други заведения на отделни места, до които жена, живееща в Чипинг Нортън, би стигнала след дълго пътуване — ако (а за Луис това „ако“ беше доста голямо) „мистър Балард“ наистина живееше в Чипинг Нортън.
Както стояха нещата, имаше две квадратни уравнения, от които можеше да излезе отговора на неизвестното „х“: и Луис насочи вниманието си към второто от тях — кръстосаната проверка на мероприятията, в които по улиците се продават знаменца с благотворителна цел. През последните години най-често получаваната значка от колекционерите бе с формата на малък кръгъл стикер, закачван на ревера заради заслуги към благотворителността; от собствен опит Луис знаеше, че тези значки падат след няколко минути, вместо да стоят поне няколко дни. И Луис се съгласи, че тезата на Морс е вероятно правилна: ако мисис Балард в навечерието на Нова година бе носила подобен стикер, то тя вероятно го е получила същия ден или предишния ден и то съвсем наблизо. Но Луис изпитваше сериозни съмнения в изразеното от Морс убеждение, че е имало благотворителни мероприятия в Оксфорд на 30-ти или 31-ви декември и че мисис Балард е купила значката на път за козметичния салон в центъра на града. — Съвсем просто! — бе казал Морс. — Имаме времето, имаме мястото, а почти имаме жената, нали така? Само едно обаждане по телефона и…