— И работите тук? — продължи Луис.
— Тук съм от седем месеца.
— Имали сте доста голяма ваканция по Коледа доколкото разбрах?
— От Бъдни вечер до миналия четвъртък.
— Миналият четвъртък, да видим — това е било втори януари?
— Да.
— Денят след Нова година?
Маргарет Бауман не каза нищо, въпреки че мъжът очакваше — или се надяваше? — тя да направи някаква забележка.
— Имали сте много работа, предполагам — продължи Луис. — Пазаруване за Коледа, готвене на ястията, всички тези неща?
— Да, много неща за пазаруване.
— Чух, че в Съмъртаун имало много добър търговски център?
— Да, много е добър.
— А Уестгейт в центъра — казват, че и той бил добър?
— Да, така е.
— Тук в Съмъртаун ли пазарувахте, или в центъра на Оксфорд?
— Направих всичките си покупки там, където живея.
— Значи въобще не сте идвали в Оксфорд?
Защо се колебаеше? Дали лъжеше? Или просто премисляше, за да бъде сигурна?
— Не, не съм.
— Не сте ходили на фризьор?
Маргарет Бауман повдигна с дясната си ръка няколко кичура от доста отдавна изрусената си коса, при което на лицето й се изписа смътна и уморена усмивка: — Личи ли да съм ходила?
— „Не, не личи“ — помисли си Луис. — Ходили ли сте в някой козметичен салон или клиника за разкрасяване, нали разбирате какво имам предвид?
— Не. Мислите ли, че трябва? — Като по чудо, сега тя се чувстваше много по-спокойна, даже извади хартиена носна кърпичка от черната си кожена чанта и избърса носа си, за да прикрие следите от подсмърчането и остатъците от неотдавнашна настинка.
От своя страна, Луис съзнаваше, че не постига особен успех е въпросите си.
— Съпругът ви в Оксфорд ли работи?
— Слушайте! Бихте ли ми подсказали защо ме питате всичките тези неща? Предполага ли се, че съм направила нещо лошо?
— Ще ви обясним по-късно, мисис Бауман. Правим разследване и задаваме въпроси на всички и сме много задължени за вашата отзивчивост. Така че, моля ви, засега просто отговорете на въпросите ни, става ли?
— Той работи в Чипинг Нортън.
— Какво работи?
— Пощальон е.
— Съвпадаха ли коледните ви почивни дни?
— Не, той трябваше да се върне на работа на втория ден на Коледа.
— Значи сте прекарали Коледа заедно?
— Да.
— А на Нова година заедно ли бяхте?
Въпросът увисна в тишината на стаята. Дори Морс, който наблюдаваше един паяк в отдалечения ъгъл на тавана, спря да човърка зъбите си с островърхия жълт молив. Колко дълго щеше да продължи тази почти непоносима тишина?
Внезапно се обади секретарката с тих, но твърд глас:
— Трябва да кажете истината на полицаите, Маргарет — така ще е по-добре. Току-що ги излъгахте за ходенето си в Оксфорд, нали? Ние се видяхме в гаража в Уестгейт в навечерието на Нова година, нали си спомняте? Пожелахме си всичко най-хубаво.
Маргарет Бауман кимна.
— О, да! Да, сега си спомних. — Тя се обърна към Луис. — Съжалявам, но бях забравила. Ходих там оня вторник — ходих в „Сейнсбърис“.
— А после се върнахте и прекарахте Новата година у дома със съпруга си?
— Не!
Морс, който все още следеше с поглед малкия паяк, работещ е осемте си пипала, се извърна на стола си и погледна в лицето жената.
— Къде е съпругът ви, мисис Бауман? — Това бяха първите шест думи, отправени от него към нея и (както по-нататък се развиха нещата) си останаха и последните. Но Маргарет Бауман не отговори директно. Вместо това, тя отвори чантата си, извади сгънат лист хартия и го подаде на Луис. Там пишеше следното:
31-ви декември
Скъпа Меги,
Ти отиде в Оксфорд, а аз съм вкъщи. Зная, че ще бъдеш разстроена и разочарована, но, моля те, опитай се да разбереш. Преди два месеца срещнах друга жена и веднага разбрах, че я харесвам. Мисля, че трябва да уредя нещата. Моля те, дай ми този шанс и не мисли лоши неща за мен. Реших, че ако заминем някъде за няколко дни, нещата ще се изяснят. Ти ще искаш да знаеш, дали обичам тази жена, а това аз самият още не знам, нито пък тя е наясно. Тя не е омъжена и е на тридесет и една години. Ще отидем с нейната кола до Шотландия, ако пътищата са проходими. Никой друг не трябва да знае. Взех си една седмица отпуск съвсем официално, въпреки че не ти казах. Знам как ще се почувстваш, но за мен ще бъде по-добре да си изясня нещата.
Луис прочете писмото набързо, а след това погледна мисис Бауман. Дали така му се стори или в погледа и бе проблеснала радост от победата? Или пък бе нотка на страх? Не можеше да е сигурен. Но разпитът очевидно бе взел неочакван обрат и в този момент той с радост би приел помощта на Морс. Последният, обаче, все още разглеждаше с необикновен интерес писмото.