Две жени
„Deux femmes nous ont donné les premieres exemples de la gourmandize: Ève, en mangeant une pomme dans le Paradis; Proserpine, en mangeant une grenade en enfer.“
(Две жени са дали на света първите два примера за алчност: Ева, изяла ябълката в Рая; Персефона, изяла нара в ада.)
Събудих се от звучното чуруликане на мъжко мушитрънче точно пред прозореца ми. Познат звук. Едно и също птиче се явяваше тук всяка пролет и пееше все същата песен. Подскачаше развълнувано нагоре-надолу, опитвайки се да убеди женската да огледа мястото за бъдещото гнездо, точно под моята стряха. Там мъжкият бе набутал в една дупчица малко клонки и треви и канеше избраницата си сама да пренареди мебелировката, за да уреди той ипотеката, преди някой друг да е хвърлил око на първокласния имот — едно от малкото места, където уличните котки не можеха да достигнат.
Внезапно ми хрумна, че ако мушитрънчето вече е будно и пее та се къса, това означава, че отдавна е съмнало. Седнах в леглото да видя колко е часът, но будилникът ми липсваше. Някой го бе махнал.
Главата ми пулсираше. Колко дълго бях спала? Как се бях озовала тук, в собственото си легло, облечена в собствената си пижама? Паметта ми беше едно голямо бяло петно.
Постепенно вчерашните събития бавно започнаха да се връщат в размътеното ми съзнание.
Странното поведение на Родо през целия вчерашен ден — от „Земя на баските“ до „Суталде“. Вечерята, организирана от Сикрет Сървис и домакинствана от семейство Ливингстън, най-неприятните за мен хора на планетата. А накрая неочакваната поява на Ним в апартамента ми, последвана от среднощната ни разходка по моста. Когато ми бе показал онази снимка…
Целият спомен внезапно се върна и се стовари отгоре ми като тон тухли.
Тайнствената руса жена в Загорск, жената, която се бе опитала да ме предупреди — това е била собствената ми баба!
Спомних си, че това бяха последните думи, които снощи казах на чичо, преди всичко да потъне в пълен мрак. Жената на избелялата семейна снимка бе същата, която ми бе дала картичката с феникса преди десет години. Минути преди баща ми да загине.
В този момент пеещото отвън мушитрънче рязко ме накара да си спомня, че имам да се справям с по-належащи проблеми. Родо трябваше да ми звънне по телефона тази сутрин, за да се уговорим да се срещнем на закуска, за да сподели с мен онази част от спешната информация, която снощи бе останала недоизказана. По-добре беше аз да му звънна…
Огледах се и видях, че телефонът в спалнята ми също е изчезнал!
Тъкмо щях да скоча от леглото, когато вратата на спалнята се отвори. Влезе усмихнат Ним с поднос със закуска.
— Да се подкрепиш с малко руско-гръцки вкусотии — обяви той. — Надявам се, че си спала добре. Взех всички предпазни мерки. А, да, извинявай за снощи — подправих супата ти с половин бутилка грапа. Достатъчно ферментирало грозде да докара здрав сън и на бик. Ти със сигурност имаше нужда да поспиш добре. Едва те върнах вкъщи на собствен ход и си приготвих легло върху онзи буцест диван. Сега трябва да изядеш каквото съм донесъл. Добрата закуска ще ти даде сили за всичко, което предстои.
Значи снощи все пък съм била в съзнание, независимо че тази сутрин не помнех за какво още може да сме си говорили.
Задължително трябваше да приказвам с Родо, но сега под носа ми имаше горещо кафе, каничка топло мляко, чаша прясно изцеден сок, купчина от прословутите палачинки на чичо ми, придружени от купичка подсладено масло, съд с пресни боровинки и сосиера, пълна с топъл кленов сироп. Ухаеше по-добре, отколкото изглеждаше.
Как Ним бе намерил всички продукти в празната ми кухня? Нямаше нужда да питам.
— Поприказвах си с мосю Бужарон, твоя шеф — осведоми ме Ним. — Той се обади по телефона рано тази сутрин, но аз бях изнесъл телефона от стаята ти. Припомних му кой съм — по-точно, че аз те препоръчах, когато двамата сключвахте договора за работа. Обясних му също така, че си прекарала една изтощителна седмица и имаш нужда от почивка. Той сам предложи да ти даде един ден отпуск. Освен това изпрати по човек продуктите, за които го помолих.
— Изглежда си му направил предложение, което не е могъл да откаже — ухилих се аз и напъхах края на салфетката в яката на пижамата. Беше скъпа салфетки от дамаска, каквито ползвахме в „Суталде“. Бог да благослови Ним.
После се заех с великолепната храна. Острата нужда да чуя остатъка от вчерашната история на Родо започна да избледнява. Прочутите палачинки на чичо ми имаха тънка, крехка коричка, която задържаше кленовия сироп отвън, така че никога не подгизваха, вътрешността им оставаше лека и пухкава. Ним никога не ми разкри тайната на приготовлението им.