Докато се наслаждавах на храната, Ним приседна мълчаливо на ръба на леглото и се загледа навън през прозореца. Ометох чиниите, избърсах последната капка кленов сироп от брадичката си и едва тогава той заговори:
— Доста мислих, мила моя — започна той. — След снощния ни разговор на моста и по-специално след момента, в който ти ми съобщи, че си виждала жената от снимката и тя ти е дала картичката с феникса, въобще не можах да заспя. Мисля обаче, че до съмване вече бях разрешил голяма част от загадката. Смятам, че разбрах не само какво бе накарало майка ти да замисли тази работа с партито, но и — което е по-важно — смятам, че разкрих тайната зад появата на нарисуваната шахматна дъска, както и загадката с втората Черна царица… — Видял тревожното ми изражение, се усмихна и поклати глава: — Огледах цялата къща за подслушвателни устройства тази сутрин — увери ме той. — Махнал съм ги всичките. Слагали са ги аматьори — бяха в телефона и в будилника: първите места, на които човек ще реши да търси. — Той се изправи, взе подноса от закуската и се отправи към вратата.
— За щастие вече можем да си говорим свободно, без да прибягваме до вечеря на открито на моста „Кий“.
— Тези, които са поставили подслушвателните устройства тук, може и да са били аматьори — отбелязах аз, — но онези, които снощи охраняваха моста пред ресторанта, бяха със значки на Сикрет Сървис. Със сигурност бяха професионалисти. Във всеки случай, шефът ми, изглежда, беше на дружеска нога с тях. Макар че все пак после, докато ми разказваше баската версия на историята за шаха Монглан, направи всичко възможно никой да не ни подслушва.
— Какво по-точно гласи тази история? — Ним бе спрял на вратата.
— Родо обеща да ми я доразкаже тази сутрин — отвърнах, — но благодарение на теб и твоята снощна грапа се успах. Родо ми поднесе баския вариант на „Песента за Роланд“. Всъщност баските, а не маврите са разбили ариергарда на Карл Велики в прохода Ронсево. Маврите са подарили шаха на Карл в знак на благодарност. После пък той го заровил на хиляди километри от столицата си в Аахен, обратно в Пиренеите, в областта Монглан. Според Родо „Монглан“ всъщност означава „Планината на жътварите“. После, точно преди да пристигнат гостите, почна да ми разправя разни неща за засяването и жътвата и как те са свързани с рождения ми ден, чиято дата е точно противоположна на рождения ден на майка…
Млъкнах, защото погледът в разноцветните очи на Ним бе станал студен и някак далечен. Той все още стоеше до вратата с подноса в ръце, но в момента сякаш се бе превърнал в един съвсем различен, чужд човек.
— Защо Бужарон ще споменава рождената ти дата? — попита чичо. — Обясни ли ти това?
— Само спомена, че датата била важна — отвърнах, изнервена от сериозността му, — предупреди, че може би се намирам в опасност заради нея и че трябва да си държа очите и ушите отворени за следи, към които може да ме доведе разговорът около масата на снощната вечеря.
— Трябва да е имал предвид още нещо — настоя Ним. — Каза ли ти какво би могла да означава рождената ти дата за гостите снощи?
— Всички гости знаели, че съм родена на четвърти октомври, че рождената ми дата отстои на точно шест месеца от тази на майка. А, да, спомена и нещо още по-странно: гостите си мислели, че знаят коя всъщност съм аз.
— И коя всъщност си ти? — попита Ним, а изражението му бе толкова мрачно, че ме накара да потръпна.
— Сигурен ли си, че никой не ни подслушва? — прошепнах.
Той кимна.
— Не знам дали и аз самата го разбирам — казах аз, — но по някаква причина гостите са си въобразили, че аз съм новата Бяла царица.
— Господи, сигурно откачам — възкликна Ним. — Или може би с възрастта ставам невнимателен. Но едно нещо ми е ясно в момента: щом Родолфо Бужарон ти е казал толкова много, то някой със сигурност знае много повече, отколкото съм си представял. Успели са да прозрат по-надалеч от мен. Като взема предвид онова, което ти ми разказа, и това, което сам проумях снощи — добави чичо, — смятам, че вече разбирам всичко. Все пак ще имаме нужда от някои допълнителни обяснения и проверки.
Какво облекчение, помислих аз, най-после някой разбира всичко. Само дето вече нямах желание да чуя новините.