— Това е Леда, отговаря за коктейлите. Но другите не ги знаеш — отвърнах. — Никога ли не си стъпвал в ресторанта, не си ли виждал каменните пещи?
Ним поклати глава.
— Мястото е тайнствено, както разбирам?
— Оттам също се появиха някои неясноти, които трябва да разреша — отвърнах. — Вчера сутринта в мое отсъствие някой е нагласил шиша с печеното агне неправилно и стопената мазнина покапа и загоря по камъните на пещта. Подобно нещо никога не се е случвало преди — в ресторанта сме като в казарма, — а Родо изобщо не ми се видя изненадан. А пък предната нощ, когато се върнах от Колорадо, някой ми беше оставил долу на стълбите броя на „Вашингтон Поуст“ от седми април с лепната на него бележка. Да не си бил ти?
Ним повдигна едната си вежда и измъкна кухненската кърпа от колана си.
— Пазиш ли още вестника с бележката? Бих искал да им хвърля едно око.
Разрових се из книгите наоколо, измъкнах вестника с жълтата бележчица и му го подадох.
— Ето — посочих аз. — На листчето пише „Виж страница А1“. Мисля, че става дума за заглавието: „Войски и танкове атакуват центъра на Багдад“. Цялата работа е в нахлуването на американската армия в Багдад — мястото, където е създаден шахът Монглан. После се споменава, че нападението е започнало около две седмици по-рано, тоест на същия ден, в който майка се обади на всички ни по телефона да ни кани на партито си. Значи тогава Играта е започнала отново. Мисля, че онзи, който ми е оставил вестника, е искал да подчертае, че двете понятия — Багдад и Играта — по някакъв начин отново са се свързали. Може би по същия начин, по който това се е случило и преди хиляда и двеста години…
— Това не е всичко — намеси се Ним. Докато говорех, беше разтворил вестника и прегледал остатъка от статията. Сега вдигна поглед към мен и добави: — Смятам, че в случая всичко се крие в подробностите.
С Кий щяха да си паснат, помислих аз, с тази страст към фразеологизмите.
А на глас изрекох:
— Обясни ми.
— Статията обяснява какво са сторили нахлулите войски, за да обезопасят района. По-нататък следва интересната забележка, за „конвой от руски дипломати“, напуснали иракската столица. Конвоят по погрешка бил обстрелван от американските войски и няколко души били ранени. В същото време Централното военно командване на САЩ твърди, че по време на този обстрел в района не е имало никакви войски — нито американски, нито британски. Въпросът, който се набива на очи, е… — той пак повдигна едната си вежда, за да провокира моя отговор.
— Ами… Руснаците били ли са нападнати в действителност? — пробвах аз.
Без да отговори, Ним ми подаде вестника, сгънат на страница А1.
— Това все още не е всичко. Чети нататък — предложи той и ми показа друга статия, която до момента не бях забелязала въобще.
Прегледах текста набързо. Изглежда, във ВИП терминала на някакво багдадско летище американски войници бяха открили нещо, което те „подозират, че е скривалище на президента Саддам Хюсеин. Богато обзаведено, то е оборудвано с украсена с дърворезба махагонова врата, позлатена санитария в банята и веранда с изглед към розова градина. Но най-интересен е облицованият с дървена ламперия кабинет с тайна врата, водеща до помещение под земята“. Войниците открили там оръжие. „Но — продължаваше статията — командването смята, че там има още нещо — таен изход за бягство.“
— Таен терминал за излитане, тайно помещение, таен изход и нападнат конвой от руснаци, за чиито жертви никой не отговаря. Какво ни казва всичко това? — попита Ним, като видя, че съм приключила с четенето.
Спомних си заръката на чичо, която той ми повтаряше, когато бях дете — никога да не пропускам да забележа, че всичко, което е веднъж сторено, може да бъде и развалено — както в шаха, така и в живота. Наричаше това „принципа на обратната пропорционалност“. Изглежда, в случая ставаше въпрос точно за това.
— Всичко, което влиза, може и да излезе? — предположих.
— Именно — отвърна Ним. По някакъв начин погледът му съчетаваше задоволство от откритата важна следа със загрижеността, че нещо друго неминуемо е било пропуснато. — Е, как смяташ, кой и или какво е влязло в Багдад през този таен терминал, това тайно помещение, този таен изход, а след това е напуснало Ирак по същия път малко преди американците да нахлуят в страната? Малко преди майка ти да разпрати поканите за партито си?