Карем насочваше ножиците към различни храсти и лози, към туфички кресон и виолетов ревен, отрязваше стръкчета артишок и китки уханен дафинов лист, редеше малки пъстри тикви в кошниците на придружаващите го слуги. Талейран се усмихна, гледайки как децата пляскат с ръчички от възторг.
Съгласието на Карем да се върне във Валансе предизвика безграничната благодарност на Талейран и за това имаше редица причини. Съвпадение беше, че точно днес бе и рожденият ден на Карем. Готвачът бе казал на децата, че тази вечер за десерт ще приготви специална изненада — a pièce montée: една от онези изискани архитектурни конструкции, приготвени от разтопена и изтеглена на нишки горена захар, на които Карем дължеше своята световна слава.
В момента Антонин Карем бе най-известният готвач в Европа. Популярността му бе нараснала още от миналата есен, когато бе отпечатал своята книга „Френският метр д’отел“. По академичната си задълбоченост тя бе нещо повече от проста готварска книга — в нея той сравняваше кухнята на древността с модерната кухня, даваше обяснение на ключовото място, което храната заема при различните култури, и начините, по които е свързана с всеки от четирите сезона. Много от приведените в книгата примери Карем бе почерпил от ранния си дванайсетгодишен опит, натрупан в кухните на Талейран в Париж и особено тук, във Валансе, където готвачът в тясно сътрудничество със самия Талейран бе изготвял различно меню за всеки отделен ден от тези дванайсет години.
След това Карем бе служил като главен готвач при ред други знаменитости, в това число при Уелския принц в Брайтън, при лорд Чарлз Стюарт — британския посланик във Виена, и при руския цар Александър I. По настоятелната молба на Талейран обаче сега Карем се бе съгласил да прекара няколкото летни месеца във Валансе, за да възстанови здравето си, докато новите му работодатели довършат ремонта на парижкия си палат. След това, независимо от сериозното белодробно заболяване, от което страдаше подобно на всички готвачи от своята епоха, Карем щеше да поеме поста главен готвач в домакинството на единственото семейство, което понастоящем можеше да си позволи да го наеме на пълен работен ден — Джеймс и Бети Ротшилд.
Тазсутрешният излет с Карем и децата из двайсет и петте акра на прилежащите към кухнята на Талейран градини беше, разбира се, просто претекст. Претекст за нещо друго, независимо че подобни ранни разходки бяха обичан навик на всички във Валансе.
Тази сутрин обаче бе специална по много причини. На първо място Морис Талейран, вече почти седемдесетгодишен, обожаваше да прекарва време в компанията на децата на племенниците си — двегодишната Шарл-Анжелик, дъщерята на Шарлот от племенника му Александър, и Полин, наричана от всички малката Минет, дъщеря на Доротея и Едмон, която бе почти на три годинки и която Талейран наричаше свой малък ангел пазител.
Морис нямаше собствени законни деца. Шарлот, майката на Шарл-Анжелик, беше негова любима осиновена дъщеря от „неизвестни родители“. Талейран я бе довел мистериозно преди почти двайсет години след поредното си пътуване до минералните бани в Бурбон л’Арчимбо и двамата с мадам Талейран я бяха отгледали като свое дете, разглезвайки я максимално. Обличаха я в разнообразни костюми — испански, полски, неаполитански, цигански, даваха модни „детски балове“, за които говореше цял Париж — там децата се учеха да танцуват болеро, мазурка и тарантела.
Много неща обаче се бяха променили през последните двайсет години. Най-много се бе променил самият Морис. През всичките тези дни на монархия, революция, преговори и дипломация той бе служил на много правителства — във френския парламент по времето на Луи XVI, в Директорията, в Наполеоновата империя. Дори бе заемал поста регент на Франция преди възстановяването на Луи XVIII на престола.
Междувременно Играта също бе претърпяла най-различни поврати. Принцеса Дьо Талейран, някогашна съпруга на Морис с истинско име Катрин Ноел Ворле Гран, предишната Бяла царица, отдавна бе напуснала сцената. Преди почти осем години, на Виенския конгрес, Талейран заседаваше заедно с останалите европейски управници, убедени, че са се събрали да поделят Европа. Всички до един бяха силно изненадани, когато Наполеон избяга от остров Елба и се завърна триумфално в Париж, за да управлява още сто позорни дни. По същото време Катрин избяга от Париж в Лондон с испанския си любовник. В момента Морис плащаше на жена си издръжка, само и само тя да не припарва на по-малко от двайсет километра от Париж.