Талейран наблюдаваше всичко през прозорците на розовата градина. Когато Карем приключи с най-трудната и опасна част от операцията, по време на която не биваше да бъде разсейван, и изработените захарни форми се бяха втвърдили като кристал, Морис влезе в кухнята и седна до децата.
Карем бе работил много дълго за него и Морис отлично знаеше, че приказливият готвач няма да устои още дълго пред тази многобройна публика и със сигурност щеше да изложи пред нея уменията и знанията си, независимо от вредата, която всяко подобно упражнение нанасяше на и без това крехкото му здраве. А Морис искаше да чуе думите на Карем.
Талейран загледа с останалите как готвачът продължи работата си с разтапянето на ръбчетата на всяка фигурка, опирайки в нея горещ въглен, взет от мангала така, че тя сама да залепне към съседната. Всеки път, когато Карем се навеждаше над въглените и вдишваше дима, той едва успяваше да потисне кашлицата си, проклятието на готварската професия — дробовете почерняваха от дългото излагане на дима от дървени въглища. Помощникът му наля чаша шампанско, от което Карем да пийва, докато работи. Готвачът сглобяваше десетките захарни парченца и малко по малко изпод ръцете му започна да израства сложна и прекрасна конструкция. Карем най-после прочисти гърлото си и заговори на Морис и на събралите се в кухнята:
— Всички сте чували историята на моя живот — започна той. — Всички знаете как, подобно на Пепеляшка, съм се издигнал от пепелта на пълната неизвестност до дворците на Европа. Как като малко парцаливо дете, изоставено от баща си пред портите на Париж, отначало бях намерен и взет на работа от известния сладкар Бейли. Как в края на краищата започнах работа като помощник-готвач при великия Буше, готвача на принц Талейран, отначало в дома на Конде.
Самото споменаване на името Буше предизвикваше благоговение във всички европейски кухни. Всички знаеха, че Буше е уважаваният майстор готвач на принц Конде, наследник на едно от най-могъщите семейства във Франция.
Буше бе последен от дългата поредица известни готвачи, работили за Конде, като се започне с почти легендарния Вател, самоубил се, хвърляйки се върху кинжала си, след като морските дарове не успели да пристигнат навреме за един банкет. Буше дълги години бе обучавал чираци и помощник-готвачи в кухните на Конде в Париж и Шантий. Неговите ученици по-късно станаха майстори готвачи в най-известните домове на Европа и Америка. Сред тях бе Джеймс Хемингс, готвачът роб на Томас Джеферсън, учил се от Буше през петте години, прекарани от американския дипломат във Франция.
После, когато Луи-Жозеф, царстващият принц на Конде, напусна страната, за да поведе австрийската армия срещу революционна Франция, Талейран бе онзи, който спаси готвача му Буше от зверското нападение на простата тълпа и му даде работа.
После пък Буше откри младия майстор на пайове в сладкарницата на Бейли и го представи на мосю Талейран.
— Точно като Пепеляшка — продължи Карем. — А и с име като моето, Карем, което е съкратено от quarantieme — четирийсетдневния Велик пост, започващ от dies cinerum, Пепелната сряда, всеки би помислил, че ще се интересувам повече от пепелта и себеотричането, тоест от древната традиция на постите, а не от изкуството на пиршеството! Но от моите учители и наставници научих нещо много тайнствено за връзката между пира и постите, научих и за тяхната обща връзка с огъня. Но всъщност избързвам. Първо искам да поговоря за този сложен сладкиш, който правя за Негово височество и за гостите му тази вечер.
Карем хвърли поглед към Талейран, който му кимна да продължи. Готвачът извади парче пергамент с изрисувани върху него странни фигури — арки и прави линии, после извади върху него една от захарните форми от калъпа й — осмоъгълник с диаметър от около метър. След това, една по една, започна да вади от формите им все по-малки и по-малки захарни осмоъгълници и да ги подрежда един върху друг така, че образуваха нещо като стълба. Накрая с помощта на специалните щипци Карем взе една от изплетените захарни колони и я допря леко до горещите въглени, преди да продължи едновременно да сглобява и да говори.
— От майстора сладкар Бейли за първи път научих за прекрасното изкуство на архитектурата в кухнята — каза готвачът. — Той ми позволяваше да уча нощем и да прерисувам конструкциите на антични сгради, които бе взел назаем от хранилищата на Лувъра. Тогава разбрах, че изящните изкуства са пет на брой: живопис, скулптура, поезия, музика и архитектура, а най-висшата форма на архитектурата е сладкарството. Ръката ми стана силна и ловка като на опитен архитект или математик, научих се да рисувам плановете на античните конструкции на Древна Гърция, Древен Рим, Египет, Индия, Китай — един ден те щяха да се превърнат в архитектурни кулинарни шедьоври от горена захар като този тук днес. Днес ви представям най-великата от древните постройки, първообраза на всичко, вдъхновявало архитекта Витрувий Полио. Нарича се Кула на ветровете — известната атинска осмоъгълна кула. В нея има планетариум и твърде сложен в техническо отношение воден часовник, конструиран от Андроник от Кир сто години преди Христа, който може да се види и днес. Витрувий пише: „Някои хора смятат, че съществуват само четири вятъра… Онези, които са ги изследвали по-внимателно обаче, твърдят, че броят им всъщност е осем.“ Осем: свещено число. То е залегнало в основата на повечето антични храмове на Персия и Индия още от най-дълбока древност.