— Сине мой — започна Морис, — Антонин Карем скоро ще дойде да се присъедини към нас. Така трябва. През всичките тези години, когато се налагаше да изпълнявам някои важни задачи по заръка на майка ти, Антонин бе човекът, в чиито ръце бях поверил своя живот и живота на всички ни. Но преди той да е дошъл, нека поговорим открито. Отдавна се налагаше да го сторим. Като твой баща аз диря и моля за твоята прошка. Ако не бяха годините ми и положението, в което се намирам, бих паднал сега на колене да целуна ръката ти и да умолявам…
Морис млъкна, защото Шарло се бе изправил и бе заобиколил масата. Помогна на баща си да се изправи на крака, наведе се и целуна ръцете му. После го прегърна.
— Разбирам какво чувстваш, татко — каза Шарло. — Но бъди спокоен, не съм дошъл за това, за което си мислиш.
Талейран го изгледа отначало шокирано, но после леко се усмихна.
— Бях забравил за дарбата ти — призна той. — За способността ти да четеш мисли и да предсказваш.
— Самият аз почти я бях забравил — отвърна на усмивката му Шарло. — Не съм дошъл тук да търся сестра си Шарлот, както ти се опасяваш в момента. Не, виждам, че обичаш силно Шарлот и искаш да я защитиш, така че, що се отнася до мен, смятам че засега тя няма нужда да знае нищо за нас двамата. Нито пък за в бъдеще ще трябва да има каквото и да било общо с шаха Монглан и с Играта.
— Мислех, че Играта е приключила! — извика Талейран. — Не може да започне отново. Точно за да предотврати това, Мирей позволи аз да отгледам малката Шарлот тук, в безопасност. Далеч от шаха, далеч от фигурите, далеч от Играта! Далеч и от собствената й майка, Черната царица, защото така гласеше пророчеството!
— Пророчеството бе погрешно — възрази Шарло. Вече не се усмихваше, макар да продължаваше да държи ръцете на баща си в своите. — По всичко личи, че Играта отново е започнала.
— Отново! — извика Талейран ужасено. После понижи глас, макар че наоколо нямаше никой, който да ги чуе. — Но, Шарло, ти самият изрече онова пророчество! „Играта може да започне отново, каза ти, когато противоположното се роди от пепелта.“ Как можеш да твърдиш, че сестра ти е в безопасност, ако Играта пак е започнала? Знаеш, че четвърти октомври, рожденият ден на Шарлот, е денят от годината, диаметрално противоположен на рождения ден на майка ти, Черната царица. Това не означава ли, както всички ние вярвахме през изминалите години, че ако е започнала нова Игра, Шарлот вече е новата Бяла царица?
— Грешал съм — тихо отвърна Шарло. — Играта отново започна. Белите направиха първия ход и една важна черна фигура изплува на повърхността.
— Но… — промърмори Талейран. — Не разбирам. — Видя Карем да върви към тях през моравата, отпусна се в стола си, вдигна поглед към Шарло и добави: — С помощта на Антонин Карем, който работи в различни домакинства и домове, успяхме да съберем почти всички фигури от Русия и Англия! Съпругата ми, мадам Гран, Бялата царица, е вече лишена от всякакво доверие, силите й са престанали да действат или напълно са изчезнали! Мирей се крие дълги години на място, където никой не може да открие нито нея, нито фигурите. И въпреки това твърдиш, че всичко е започнало отново? Как е възможно Белите да са направили ход, а в същото време Шарлот да е в безопасност? Коя важна фигура би могъл да притежава противниковият отбор? Коя фигура не е попаднала в нашите ръце?
— Точно това дойдох да разбера от теб и Карем — отвърна Шарло и коленичи до баща си на тревата. — Но знам, че всичко, което казвам, е истина, видях го със собствените си очи. Новата Бяла царица е крехко момиченце, но в нея се крие огромна сила. Държах в ръце ценната фигура, завладяна от Белия отбор, Бялата царица я пази в момента. Фигурата е Черната царица от шаха Монглан.
— Невъзможно! — възкликна Талейран. — Антонин тази фигура я донесе тук лично, беше я взел от цар Александър от Русия! Принадлежала преди на самата абатиса на Монглан. Александър обещал на Мирей да пази фигурата много преди да седне на престола. И е удържал обещанието си!
— Така е — каза Шарло. — Нали сам помогнах на майка ми да скрие тази фигура още по времето, когато я донесохте от Русия. Но Черната царица, която е в ръцете на Белия отбор сега, изглежда е била скрита от по-отдавна. Точно това дойдох да разбера. Надявам се Карем да ни помогне да узнаем как е възможно да съществуват две Черни царици.
— Ако Играта е започнала отново, както твърдиш — каза Талейран, — ако Белите внезапно са стъпили на дъската за първия си ход и са завладели тази важна фигура, защо са ти се доверили? Защо са разкрили картите си пред теб?