Сърцето ми биеше с всички сили. Не исках да си оставя работата недовършена, но какво можех да направя? Навих на руло всички документи заедно с оригиналите и ги пъхнах в найлоновия плик. После се отправих към Стюарт да му помогна да оправи другата копирна машина.
— Между другото — подхвърли Стюарт, докато държах тежката тава с хартия, а той се опитваше да измъкне заседналия лист, — не съм сигурен, че изобщо има нужда да правиш това.
— Какво правя? — попитах аз колкото можех по-спокойно.
Откъде можеше той да знае какво правя?
— Искам да кажа — продължи момчето, борейки се да измъкне виновника за аварията — един накъсан и оплескан с мастило лист, докато най-после го издърпа навън, — ако снимаш тези неща за шефа ти, господин Бужарон, той вече беше тук сутринта в компанията на един друг тип. Накараха ме да направя няколко копия от същото, което копираш и ти в момента. Нали и ти снимаш първа страница на вчерашния „Поуст“? Не разбирам. Нов вестник струва по-евтино от няколко копия с този формат. Защо го правите?
Господи! Пулсът ми скочи рязко, борех се да не изпадна в паника.
Всъщност защо наистина Родо е снимал тези страници? Да не би той да е човекът, който е поставил подслушвателни устройства в дома ми и в мобилния ми телефон? Подслушал ли е разговора ни с Ним за написаното във вестника? С кого е бил тук тази сутрин? Защо е копирал първата страница на „Поуст“?
Знаех, че трябва да кажа нещо, за да задоволя любопитството на Стюарт. Същевременно трябваше да се разкарам от копирния център колкото е възможно по-бързо. Ним вече ме чакаше отпред и сигурно, облян в студена пот, вече се чудеше какво ли ме е задържало толкова дълго.
— Ами не съм сигурна защо е снимал тези страници. Нали го знаеш моя шеф — казах аз на момчето, докато му помагах да пъхне тавата с хартията обратно на място. — Май ще облепи цяла стая с вчерашните вестникарски заглавия. Във всеки случай ме прати да направя още няколко копия. Благодаря ти, че ми каза.
Плеснах една десетдоларова банкнота на щанда, грабнах найлоновия плик и на път към вратата изпратих на Стюарт въздушна целувка.
На улицата Ним взе раницата от ръцете ми със загрижено изражение.
— Защо се забави толкова? — попита той, докато си проправяхме път през тълпата.
— Не питай — отвърнах. — Давай да приключваме. После ще ти разкажа.
Без повече приказки се добрахме до централната поща на Джорджтаун две преки по-надолу и се качихме по няколкото каменни стъпала пред нея. Ним ме прикри, докато си довърша работата по навиването на документите и пъхането им в картонените кутии, които в крайна сметка залепих отгоре със скоч. Адресирах ги — една до леля Лили, една до Нокомис Кий, една до пощенските кутии на Ним и на майка ми. Оригиналите изпратих до самата себе си тук, в централната поща на Джорджтаун. За по-сигурно попълних и подписах една от големите жълти бланки, така че пощенските служителки да задържат пощата ми тук, до поискване.
Този път поне, мислех аз, докато с Ним слизахме обратно по стъпалата пред пощата, независимо какво се случи с мен или с останалите, жертвата, направена от умиращата абатиса в руската тъмница, няма да е била напразна.
Взех си горещ душ с много сапунена пяна и отмих колорадската прах с тридневна давност от косата си. Къпех се в най-елегантната, облицована с мрамор баня, която бях виждала през целия си живот. После с дизайнерския бански костюм, предоставен ми великодушно от управата на „Четири сезона“, и дебелата хавлия, закачена в стаята ми, се отправих към мястото, където чичо бе казал, че ще ме чака — спортния клуб на партера на хотела.
Първо изплувах трийсет дължини в частния басейн на клуба — Ним ми бе направил предварителна резервация. После се присъединих към него в грамадното мраморно римско джакузи. Ако се източеше водата от него, вътре спокойно можеха да се поберат поне петдесет от по-едрите сумо борци.
Едно трябваше да му призная на моя чичо — луксът и комфортът си имаха своите привлекателни страни.
Но в същото време бях наясно, че ако тази Игра, в която бях въвлечена, е наистина толкова опасна, колкото повтарят всички, скоро нямаше да мога да се наслаждавам на каквото и да било. Особено ако продължавах да лентяйствам и да се излежавам в топлата вода тук.