— Трябва да зададеш всички тези въпроси на чичо си, а не на мен — отвърна тя с меден гласец. — В края на краищата той се съгласи на тази обща среща. След десет минути, нали чу.
Сейдж се извърна към стълбите, но аз пак я хванах за ръката. Тя ме изгледа стреснато и изненадано. Дявол да го вземе! Изненадвах дори самата себе си. Толкова бях разгневена, че само дето не ръмжах.
Никога преди не се бях държала така със Сейдж, но от моята гледна точка последната седмица беше доста натоварена дори и без отвратителното нейно и на семейството й участие. Не бях в настроение да търпя безцеремонното държане на едно момиче, чиито единствени постижения, доколкото ми бе известно, се състояха в това да е идол на гимназиалния курс. Човешки живот бе заплашен. А имах нужда от информация. Веднага.
— Сега сме тук. Само аз и ти. И питам теб — процедих аз. — Защо да чакам десет минути да питам чичо ми нещо, което ти можеш да ми кажеш още сега?
— Само се опитвах да помогна — отвърна Сейдж. — Както разбираш, всъщност сме дошли да се срещнем с чичо ти. Гален настоя да го намерим. Каза, че е спешно. Затова и отидохме в Денвър да питаме другите за него, след като на партито се оказа, че майка ти е изчезнала. И щом дори ти, изглежда, нямаше и най-малка представа къде може да е отишла…
Тя млъкна, когато аз се огледах бързо наоколо, за да проверя дали някой не би могъл да ни подслушва. Това ми дойде в повече. Гален Марч издирвал Ним? Бях почти шокирана.
Хвърлих поглед към високото стълбище и видях, че самият Гален отново слизаше надолу и се бе отправил право към нас със Сейдж. Паникьосах се и издърпах госпожица Ливингстън в дамската съблекалня, където той едва ли би посмял да влезе. Все още стискайки ръката й, се наведох да погледна под вратите на кабинките, за да се уверя, че сме съвсем сами.
Обърнах се към Сейдж — почти се задъхах от страх. Знаех, че трябва да й задам един определен въпрос, макар че, да си призная, с ужас очаквах отговора му. Сейдж ме зяпаше така, сякаш очакваше всеки момент по устата ми да избие пяна. Бих се засмяла, ако ситуацията не беше толкова сериозна.
Както би се изразила Кий, хванах бика за рогата:
— Защо Гален Марч е издирвал чичо ми? — попитах. — В края на краищата, те никога не са се срещали. Запознаха се ей сега, преди минути, тук в клуба.
Нали така?
— Така и не го попитах — отвърна Сейдж с обичайното си хладнокръвие.
Стъпваше внимателно, не искаше да ме дразни излишно. Забелязах, че хвърля погледи към близката противопожарна аларма, сякаш се чудеше дали да не счупи стъклото и да натисне бутона, за да повика някого на помощ.
Щях да продължа с въпросите, но Сейдж имаше да добави още нещо. При следващите й думи за малко не припаднах.
— Струва ми се, че Гален и Ним все пак се познават отпреди. В края на краищата, чичо ти беше този, който осигури парите за покупката на ранчо „Скай“.
Никога преди не бях наблюдавала чичо си през дъното на чаша за бренди, но приех силното питие от ръката му. Подаде ми го в момента, в който пристигнах мокра и раздърпана от клуба.
Сега, вече суха и облечена в чисти дрехи от раницата ми, гледах през чашата, докато посръбвах от коняка си. Бях се свила боса в креслото зад една от великолепните украси от живи цветя, с които се славеше хотел „Четири сезона“. Мъчех се да си припомня имената на всички цветя, които виждах: оранжево-виолетовите бяха стрелиции, зелено-белите — столетници, фуксиите бяха канеленокафяви на цвят, тъмносините пък се казваха цимбидиуми… Или пък бяха цимбидии? Никога не съм била много добра по латински.
Ним заобиколи масата и взе чашата от ръката ми.
— Стига ти толкова за една сутрин — заяви той. — Исках да се отпуснеш, не да изпаднеш в кома. Защо не приближиш стола си и не се присъединиш към групата?
Групата значи.
Имаше предвид триото от клуба, което се бе разположило на тапицираните със скъпа дамаска столове, пръснати из целия апартамент. Ним сновеше напред-назад по персийския килим и подаваше на всеки напитките, които бе приготвил.
Не можех да повярвам, че всичко това наистина се случва.
Чувствах се наистина много зле, конякът изобщо не бе премахнал нито объркването, нито вътрешната ми болка. Знаех, че по някакъв начин трябва да стигна до дъното на тази история. В този момент за първи път се почувствах истински и напълно сама.