— Майка ти и аз сме приятели от години — обърна се към мен Родо. — Не бих искал да обсъждам същинските основания на нашето познанство. Това не би се понравило на Кат, особено след като тя положи толкова усилия да държи всички ни в тази стая далеч един от друг години наред. Все пак ще обявя, че тя ме помоли да те взема на работа, след като ти заряза ужасния кулинарен институт. Каза ми още, че ще ти подсигури отлични препоръки. Отговаряйки на предишния ти въпрос, твърдя, че това е всичко, което знам за чичо ти към настоящия момент. Надявам се това да обяснява нещата.
Това със сигурност обясняваше ясно едно нещо. Може би дори твърде ясно. Ако Ним беше прав и майка ми бе тази, която всъщност ръководеше нещата през цялото време, ако всички ние бяхме в опасност, то със сигурност в действията й имаше смисъл — тя държеше всички участници отделно един от друг или най-малкото не им даваше достатъчно информация. Това навярно бе свързано с някаква нейна цялостна стратегия. Подобна хипотеза би важала, ако всички играчи всъщност са ръководени иззад кулисите, като в шахматна игра.
Само дето майка ми не играеше шах.
Затова пък аз играех.
А и със сигурност знаех едно нещо по-добре от всеки друг в тази стая: около нас определено се разиграваше шахматна партия. Но някой друг, не майка ми, дърпаше конците. Моята задача бе да разбера кой беше той.
Така че докато „групата“ продължаваше със спекулациите относно изчезването на майка ми, прехвърляше отново всичко случило се с надеждата да разгадае мотивите и системата й на действие, аз тайничко се заех с едно малко свое разследване.
Като начало разгледах отново настоящата ситуация, в която всичко на пръв поглед бе толкова ясно. Група хора, които никога досега не се бяха срещали, бяха постигнали съгласие относно своя общ интерес тук, в хотел „Четири сезона“. Всички те са били молени от една и съща жена — която в момента удобно бе изчезнала — да й вършат услуги, да купуват земя, да вземат дъщеря й на работа, да служат за „прикритие“. Това бе последната капка.
Станах и пристъпих към Сейдж Ливингстън. Всички млъкнаха и се извърнаха към мен.
— Разбрах — обърнах се аз към нея. — Не знам защо ми трябваше толкова много време. Може би защото шефът ми господин Бужарон ме заблуди, като ми каза, че играя роля, съвсем различна от тази, която аз наистина играя. Със сигурност е започнала нова Игра. Стана ми ясно, че всички, които майка ми покани на партито си, са играчи, в това число и присъстващите в тази стая, до един. Но ние не сме всички от един и същи отбор, нали? Аз например мисля, че майка ти, Розмари, е тази, която е започнала Играта наново. Освен това смятам, че тя е Бялата царица, а не аз, независимо от това какво твърди Родо…
Родо ме прекъсна:
— Аз казах само, че хората, които присъстваха на онази вечеря, смятат, че ти си Бялата царица — поправи ме той. — А и как е възможно мадам Ливингстън да мисли, че ти си Нещо, при положение че, както ти твърдиш, тя самата е същото това Нещо?
— Смятам, че нещата стоят точно така — уверих го аз. — Ливингстънови са се преместили да живеят в „Редландс“ на Колорадското плато след смъртта на татко веднага щом са научили, че аз и майка се местим там. Станало е, защото Розмари е разбрала, коя всъщност е майка ми…
— Грешиш — каза Сейдж. — Разбрахме кои сте вие веднага след като дойдохте да живеете тук. Затова и мама ме накара да се сприятеля с теб. Живеехме тук, преди вие да дойдете. Мама смята, че вие сте дошли в Колорадо със същата цел, а именно защото ние живеем там. В края на краищата, както току-що ти стана ясно, майка ти беше тази, която тайно купи земя, която да граничи с нашата.
Нещо не се връзваше. В мен отново се прокрадна тревожното чувство.
— Защо майка ми би направила това? — попитах. — И защо твоята майка те е накарала да се сприятелиш с мен?
Сейдж се вторачи в мен. Изражението й представляваше смесица между презрение и крайно удивление от моето невежество.
— Както Родолфо Бужарон току-що ти обясни — каза тя, — мама открай време смята, че ти си новата Бяла царица. След смъртта на баща ти тя започна да се надява, че ще може да проникне отвъд защитите, ще успее да сломи противодействията. Винаги е казвала, че е разбрала коя е майка ти от първия миг, в който я видяла. В смисъл разбрала каква роля играе тя. И което е по-важно, мама знае какво е извършила майка ти.