С него.
Разбира се, отлично знаех кого има предвид. И, да, разбира се, нямаше да се съглася да сторя нищо от изброеното.
В края на краищата нима след всички шарлатании на сложния им план да ме вкарат в хижата, в момента, в който видях Вартан Азов да прекрачва прага, не бях готова да изхвърча от стаята? А и как не? В края на краищата през десетте години непосредствено преди последния ни по-продължителен разговор в Колорадо аз държах него и проклетата загубена партия шах отговорни за смъртта на татко.
Едно трябваше да призная на майка си — бе ме разбрала по-добре, отколкото аз бях разбирала самата себе си. Тя и Лили Рад са предугадили каква точно би била моята реакция и при най-слабия намек за възможна среща с Вартан Азов, под какъвто и да било друг претекст.
Макар вече да разбирах защо им е било нужно да ме манипулират, още един очевиден въпрос бе останал висящ.
— Ако всички вие сте искали да организирате среща между мен и Вартан — попитах, — защо ви беше необходимо да изминавате такива разстояния? Какво толкова би могъл да ми каже Вартан Азов, та е трябвало задължително да ми го каже в колорадската пустош, а не в Ню Йорк или дори във Вашингтон? А и защо тогава бяха поканени всички останали, защо сте разгласили за партито навсякъде? Те за какво бяха в хижата? За прикритие?
— Ще ти обясня всичко в най-големи подробности в момента, в който се отървем от тази кола под наем, която съм взела от летището — отвърна Кий. — Всеки момент ще пристигнем.
— Но ние подминахме летището преди километри — отвърнах.
— Много добре знаеш — отвърна Кий, — че никога не ползвам общодостъпните полети.
Тя извъртя очи.
— Долетяла си тук с твоя самолет? — възкликнах аз. — Но къде точно отиваме сега? В тази посока се намират само военновъздушните бази Форт Бевоар и Куонтико. Най-близката частна самолетна писта във Вирджиния трябва да е чак в Манасас.
— Има цели три такива писти точно на отсрещния бряг на реката, в Мериленд — хладно ме осведоми Кий. — Там съм оставила самолета.
— Но ти отдавна подмина и последния мост, който води натам! — парирах аз. За бога, вече бяхме почти при Маунт Върнън. — Как смяташ да прекараш колата през реката и да стигнеш в Мериленд?
Кий въздъхна тежко. Звукът приличаше на онзи, който издава балон, чийто въздух е изпуснат рязко.
— Мисля, че вече ти обясних. Пре-следват ни — провлече тя, сякаш говореше на тригодишно дете. Аз замълчах и тя добави малко по-сдържано:
— Ясно е, че смятам просто да зарежа колата.
Спряхме на паркинга пред фериботния кей при Маунт Върнън между два гигантски джипа — толкова високи, че изглеждаха като повдигнати с крик.
— Най-добре е никой да не ни вижда, скъпа — отбеляза Кий.
Тя сви дългата си коса, привърза я с ластик и я напъха под якето си без ръкави и с десетки джобове. После взе от задната седалка голяма ръчна чанта от зебло и измъкна от нея два суитчъра, два чифта слънчеви очила и две бейзболни шапки. Подаде единия комплект на мен.
Дегизирани, двете слязохме от колата, Кий я заключи старателно и заедно се запътихме към ферибота.
— Тръгване след по-малко от пет минути — осведоми ме Кий.
— Да не се радваме предварително.
Поехме надолу по кея и Кий подаде на момчето, което проверяваше билетите, два явно предварително купени пропуска, които измъкна от джоба на якето си. Забелязах, че тайно пъхна в ръката му и ключовете от току-що оставената кола. Той безмълвно кимна в знак, че е разбрал какво искат от него, ние двете минахме по подвижното мостче и стъпихме на люлеещия се ферибот. Освен нас имаше още само няколко пътници, застанали достатъчно далеч, та да не могат да ни чуват.
— Струва ми се, че познаваш ужасно много хора — забелязах аз. — Имаш доверие на това момче за всичко? Поверяваш му такава скъпа кола? Смяташ ли, че ще я върне на фирмата, която ти я е дала под наем?
— Това не е единственото, което искам от него — отвърна Кий. — Срещу няколкото услуги, които ще ни окаже днес, Бъб ще получи бакшиш под формата на четиринайсет безплатни часа уроци по летене.
Трябва да призная, че колкото и ядосана да бях на Кий само преди десет минути, природата ми на роден шахматист винаги се бе възхищавала на това как отиграваше тя всичките си ходове. Явно бе обмислила целия план за бягството много по-прецизно, отколкото Лили Рад някога е играла шах. Кий бе предвидила всяка своя стъпка и всяко евентуално противодействие.