Ето затова Нокомис Кий бе най-добрата ми приятелка и любимка още от гимназията. Тя беше тази, която отрано ме научи, че никога не трябва да се страхувам, докато виждам пътя напред пред себе си, докато виждам терена.
Смелите знаят как да преминат сами през гората, дори нощем, казваше тя. Те планират пътя си, а не се връщат към страховете си отново и отново.
Отвързаха ферибота от кея и прибраха подвижното мостче. Вече бяхме навлезли доста навътре в реката, когато видях един тип с огледални слънчеви очила да бърза към ръба на кея и да казва нещо на първия срещнат служител. Изглеждаше ми твърде познат.
Служителят поклати глава и посочи нагоре срещу течението на реката в посока към Вашингтон. Мъжът с очилата бръкна в джоба си и извади телефон.
Стомахът ми се сви. Бяхме на ферибот насред реката. Приличахме на щайга патладжани, които чакат да ги доставят в магазина.
— Сикрет Сървис — казах на Кий. — Срещала съм се вече с тях. Май трябва да сме наясно, че ще ни чакат на отсрещния бряг. Със сигурност знаят къде ще спре фериботът. Освен ако не предвиждаш да слезем по средата и да се спасяваме с плуване?
— Няма да се наложи — отвърна Кий. — О, вие, невярващи… Когато завием пред Пискатауей, вече няма да могат да ни виждат нито от единия, нито от другия бряг. Точно там този ферибот ще извърши едно малко непредвидено спиране, за да свали двама пътници.
— На Пискатауей Пойнт?
Това бе отлично запазена естествена пустош, резерват от мочурища, където гъски и други водни птици живееха под щатска и федерална закрила. Там нямаше пътища, само пътеки.
— Но там няма нищо! — възкликнах.
— Е, днес ще има — увери ме Кий. — Смятам, че ще ти се стори много интересно. Това са бившите земи и свещените погребални райони на индианците пискатауей — изконните жители на местата, на които днес се издига град Вашингтон. Племената всъщност не живеят вече там, земите са федерална собственост, но днес ще бъдат там. И ще чакат пристигането ни с нетърпение.
Предвечните закони
„Бог дава законите Си на всяко същество съгласно плана Си за световния ред.“
„… длъжни сме да следваме нашите предвечни закони — онези, които Създателят ни е дал. Във всяка частичка от вселената още с раждането й е вложена нейната група от предвечни закони, които тя трябва да следва, за да може да се запази балансът в съществуването на света… Хората живеели според своите предвечни закони, следвали реда и регулациите на природния свят, който ги заобикалял.“
Определено минавахме по заобиколния път, точно според обещанието на Кий. Или пък беше заплаха?
Пискатауей бе забележително красив, дори отдалеч. Диви патици се носеха по течението на реката, над нас се виеха орли, а няколко лебеда тъкмо кацаха във водата. От брега вековни дървета протягаха възлестите си корени и докосваха реката като с нокти, а досами водата всичко бе потънало в гъста тръстика.
Реката направи завой, капитанът приближи ферибота до брега, спря двигателите и течението ни докара съвсем близо до сушата. Неколцина от пътниците на палубата попоглеждаха към мостика с израз на лека изненада.
На брега забелязах двама рибари с измачкани шапки, накичени с кукички и блесни. Седяха на паднал дънер, който стърчеше от каменистия бряг. Реката дърпаше кордите на въдиците им. Единият скочи на крака, като видя, че наближаваме, и започна да навива макарата си.
Капитанът обяви по мегафона:
— Уважаеми пътници, днес реката е много спокойна, затова имаме възможност да оставим двама естествоизпитатели тук в резервата. Ще отнеме само минута.
Едно момче приближи до борда и вдигна от палубата навитото на макара котвено въже.
— Ако погледнете в противоположната посока — продължи капитанът, — нагоре по течението, пред вас на север ще се открие отлична панорама към Джоунс Пойнт, която не може често да се види оттук. Точно там на 15 април 1791 година, в деня, в който започнали да маркират границите на бъдещия столичен град, топографът Андрю Еликът и астрономът африканец Бенджамин Банекер поставили първия, най-южния камък маркер на онова, което по-късно ще наречем Вашингтон. Онези от вас, които се интересуват от масонската история на столицата ни, биха могли да споделят с приятелите си, че при полагането на този камък бил спазен пълен масонски ритуал в съгласие с традициите на тайното общество — камъкът бил равнен идеално с помощта на прав ъгъл, отвес и нивелир, а после поръсен с жито, слънчогледово масло и вино…