— Тютюневи кесии — рече Кий. — Приношения в чест на мъртвите.
Тютюнева кесия заговори за първи път тази сутрин:
— За баща ти — каза той, пъхна в ръката ми малка кесийка от червен плат и посочи към кедровото дърво. Сигурно Кий му беше казала за татко.
Приближих към дървото. Нещо ме беше стиснало за гърлото. Известно време се оглеждах в търсене на клон, който не е отрупан с панделки, на който да завържа моя подарък. После поех въздух и вдъхнах уханието на дървото. Да изпращаш димни кръгчета направо към Рая — наистина прекрасна традиция.
Кий бе застанала зад гърба ми.
— Коловете с гирлянди пазят това място от зли духове — каза тя. — Отбелязват всяка от Четирите фази — четирите посоки на света. Както виждаш, те се свързват помежду си, точно тук, на това място.
Тя, разбира се, имаше предвид идеално премисления план на град Вашингтон. Градът, чийто първи камък е бил положен северно оттук. Нещата определено започваха да се свързват в обща картина: четирите ъгъла, четирите фази, четирите посоки на света, шахматната дъска, копираща древните олтари, древните ритуали…
Въпреки това бе останало още едно нещо, което трябваше да узная на всяка цена.
— Каза ми, че „Вирджински острови“ е кодово название на град Вашингтон — обърнах се аз към Кий и останалите. — Разбирам защо Джордж Вашингтон като основател на нова нация, сам силно религиозен човек, а може би и масон, е искал да създаде съвсем нов град столица, точно копие на онзи от Библията. Разбирам и защо го е изградил точно така — с мост, прехвърлен през реката, който да свързва двата клона на християнството. Както казахте вие, две кралици девици, ръце, протегнати над водите, две зърна в една шушулка. Но едно не разбирам. Ако вашата мисия е да следвате „предвечните закони“, да се оставите на потока на естествения живот, тогава какъв е смисълът да се занимаваме изобщо с врага? Искам да кажа, вие всички вече изтъкнахте, че религиите са се борили да защитят своите символи и ритуали в продължение на стотици години. Как може включването в някакъв конфликт да помага на Майката Природа да плете мрежите на паяците или да отглежда царевица? Това не е ли пример за поговорката „Ако не можеш да победиш врага, съюзи се с него“?
Кий се обърна и за първи път ме погледна наистина сериозно.
— Александра, на нищо ли не успях да те науча през всичките тези години? — попита тя.
Думите й удариха в десетката. Нима Ним не ми бе задал същия въпрос?
Червен кедър ме хвана за ръката.
— Но предвечните закони са тъкмо това — каза той. — „Естественият ред“, както ти го нарече, показва, че развитието и промяната у всяко нещо идват отвътре, от самото нещо, като по този начин се постига природното равновесие. Нищо не се постига чрез външна сила.
Явно моите трима спътници бяха позабравили някои исторически факти, които би трябвало отлично да познават.
— Значи вие всъщност влагате в християнството законите на съществуването на местните племена? — попитах.
— Ние просто демонстрираме — каза Червен кедър, — че Майката Царевица и Майката Земя съществуват много по-отдавна от всякакви други появили се по-късно деви или майки. А с наша помощ и ще ги надживеят. Ние сеем царевица и събираме реколтата така, както винаги сме го правили, защото в този случай самата царевица е най-щастлива и дава най-много плод.
— Както се казва — добави Кий, — каквото посееш, такова ще пожънеш.
Къде бях чувала това?
Тютюнева кесия, който до момента беше зяпал небето, се обърна към Кий:
— Той ще дойде всеки момент — каза индианецът и посочи към другия край на поляната.
Кий хвърли поглед на часовника си и кимна.
— Кой ще дойде? — попитах аз и погледнах в посоката, в която посочи мъжът.
— Превозът ни — отвърна Кий. — Тук наблизо има отбивка за паркиране, точно до пътя. Някой ще дойде да ни вземе и да ни откара до летището.
В този момент видях мъж, който изникна от дърветата, скупчени в далечния край на поляната, диаметрално противоположен на посоката, от която бяхме дошли.
Дори от това голямо разстояние го познах веднага. Познах го по високата грациозна фигура и широката крачка, с която вървеше през некосената трева. Нямаше нужда дори да виждам запазената му марка — тъмните къдрици, които се развяваха от лекия ветрец.