— По всичко личи, че след всичките тези изминали векове майка ти е първият участник в Играта, действително проумял истинното, действителното, но дълбоко скрито досега намерение на Създателя…
— Създателя? — изписках аз. Накъде, за бога, отиваше този разговор?
— Вартан има предвид създателя на шаха Монглан — каза Кий презрително. — Името му беше Ал-Джабир ибн Хайан, помниш ли?
Ясно. Схванах.
— И какво всъщност е било „действителното, но дълбоко скрито досега намерение“ на господин Хайан? — успях да попитам задавено. — Имам предвид какво твърди теорията на майка ми, по която и двамата толкова сте си паднали?
Спътниците ми ме гледаха дълго и мълчаливо, може би в продължение на минута. Чувствах въздуха, който се плъзгаше под крилата на самолета, чувах туптенето на двигателя, монотонното му хипнотично бръмчене.
Изглежда, накрая спътниците ми стигнаха до някакво общо, но неизречено на глас решение.
— Майка ти е осъзнала — обади се Вартан, — че може би през всички тези векове Играта е била просто една илюзия. И може би няма Игра…
— Чакай — прекъснах го аз. — Първо твърдиш, че хора са били убивани в тази Игра, че са били насилствено вкарвани в нея, че дори доброволно са се замесвали, макар да са знаели, че може да загинат, а сега ми казваш, че всичко било заради една илюзия?
— Хора умират заради илюзии всеки ден — отбеляза Кий, нашата неуморима философка.
— Но как е възможно толкова много хора толкова дълго време да си мислят, че са част от една опасна Игра, ако тя всъщност не съществува? — попитах.
— О, тя съществува — увери ме Вартан. — Ние всички сме в нея. Всеки един човек винаги е бил в нея. И залозите са много високи, както ни каза Лили Рад. Но не това е, което майка ти е проумяла.
Продължавах да чакам обяснението.
— Майка ти е открила — каза Кий, — че тази така наречена Игра може би е просто хитрост, уловка, която отклонява вниманието ни в погрешна посока. Докато сме играчи, кръгозорът ни е ограничен, жертви сме на собственото си късогледство. Ние сме просто черни и бели противници, които се борят за надмощие върху една дъска, която сами сме си измайсторили. Не можем да видим Голямата картина.
„Уловка“, която уби баща ми, помислих аз.
— Каква точно е тази „Голяма картина“ — попитах на глас?
— Ами предвечните закони — усмихна се Кий.
Животът ми се наводни с нови открития.
Първото и ако трябва да въведа приоритети, най-неотложното и изискващо непосредственото ми внимание, беше фактът, че в момента преживявах първи етап от пътуване, дълго три хиляди километра, затворена в самолет без тоалетна.
Въпросният факт заяви присъствието си категорично, когато Кий ни отвори по един пакет с готова закуска и ни сипа питиета, за да се подкрепим. При това обаче ни предупреди да не ядем и пием много, преди да сме наближили първата ни спирка при Дюбук, където и да се намираше това.
Ще спестя подробностите. Само ще кажа, че придвижването на такива разстояния, изглежда, изисква или възможност да стискаш дълго, за чието постигане пилотите навярно биват специално обучавани, или много внимателното използване на празен буркан. Но тъй като на това корито нямаше дори килер, в който човек би могъл да се усамоти, аз по необходимост избрах първия вариант и отказах напитките.
За щастие второто ми ново откритие носеше по-голяма изгода.
Това беше разкритието, направено от Вартан по отношение на истинската роля, играна от покойния Тарас Петросян в нашата опасна, макар и „илюзорна“ Игра.
— Тарас Петросян, мъжът, който стана мой втори баща, произхожда от арменски род, обитавал Кримския полуостров от поколения. Арменците живеят по бреговете на Черно море от най-древни времена — обясни Вартан. После добави с кисела усмивка:
— Когато преди десет години Съветският съюз се разпадна, вторият ми баща се оказа в необичайна и много интересна позиция — ако погледнем на нея от шахматистка гледна точка, разбира се. За да схванете какво имам предвид, трябва да ви разкажа малко от историята на земите, за които говоря. Крим не е просто родното място на бащата на Александра. Това е полуостров, почти остров всъщност, който заедно със заобикалящите го земи е обект на много легенди. Смятам за неслучаен факта, че голяма част от историята, която имам намерение да ви разкажа, се развива точно на това място на брега на Черно море.