Вартан замълча, явно изражението ми е станало твърде красноречиво. Кимнах му да продължи.
— Та, както казах, Петросян ми показа писмо от Кат Велис. От него разбрах, че в ръцете на Тарас явно се намират предмети, принадлежали на покойния ти баща. Тарас държеше майка ти да си получи тези предмети обратно колкото е възможно по-бързо, но Кат не искаше вторият ми баща да й ги изпраща от свое име, нито да ги дава на Лили Рад по време на турнира. Тези две възможности майка ти бе нарекла в писмото си, цитирам, „непредпазливи“. Тя предлагаше Тарас да направи така, че аз да изпратя въпросните предмети анонимно на доктор Ладислаус Ним.
Рисунката на шахматната дъска.
Картичката с Жар-птица.
Снимката.
Всичко съвпадаше. Да, Тарас навярно се е сдобил с картичката, като я е измъкнал от джоба на палтото ми в Загорск, но как, за бога, бе попаднала в ръцете му рисунката на шахматната дъска? Ним смяташе, че тя се намира у Татяна. Ами „единствената съществуваща снимка“ на семейството на баща ми? Как се бе оказала тя у Петросян?
Но Вартан още не беше приключил.
— Освен това в писмото си майка ти ме канеше заедно с Тарас и Лили Рад на гости в Колорадо след края на турнира. Съгласих се. Ще обсъдим всичко, когато се видим тук, при мен — така пишеше в писмото. — Шахматистът помълча и добави: — Но както сама знаеш, вторият ми баща беше убит още преди края на турнира. Двамата с Лили се срещнахме в Лондон тайно. Не бяхме сигурни какво точно от всичко това, което майка ти бе споделила с всеки от двама ни, можем да разкрием един пред друг при срещата си, още повече че Лили не бе успяла да се свърже повторно с нея. Но и двамата нямахме доверие нито на Петросян, нито на Ливингстън. Съгласихме се, че участието на Петросян, комбинирано с кодираните покани за тържество, които майка ти бе разпратила до всички ни, ясно показват, че смъртта на баща ти в Загорск не е била нещастен случай. Аз бях единственият друг, присъствал на убийството му, и дълбоко в себе си смятах, че и предметите, които бях пратил на майка ти, по някакъв начин също имат нещо общо с него. В момента, в който двамата с Лили научихме за внезапната и подозрителна смърт на втория ми баща, бяхме единодушни, че трябва да напуснем незабавно турнира. За да не привличаме внимание, сметнахме, че е най-разумно да летим до Ню Йорк, а след това да отидем до Колорадо с частната кола на Лили.
Вартан млъкна и ме загледа мрачно с тъмните си очи.
— Разбира се, ти знаеш как се разви историята по-нататък.
Е, не беше съвсем така.
Вартан може и да не знаеше как Петросян се е сдобил с предметите, които майка ми е помолила да бъдат изпратени на Ним, но беше очевидно, че присъствието на още един предмет оставаше необяснено.
— Черната царица — казах аз. — В Мериленд ти спомена пред мен и Кий, че сам си пратил рисунката на шахматната дъска на Ним. Току-що пък ми обясни защо и по какъв начин си го сторил. В Мериленд обаче каза още, че си убеден, че Тарас Петросян е бил убит, защото е изпратил на майка ми Черната царица. Пак ти ме осведоми, че си видял тази фигура от шаха за последен път преди десет години и тя се е намирала зад стъклена витрина в съкровищницата в Загорск. Как е попаднала в ръцете на Петросян? Как и най-вече защо той би изпратил нещо толкова опасно и ценно на майка ми от свое име, след като е бил наясно, че тя се е бояла дори да общува с него лично?
— Не знам със сигурност — отвърна Вартан. — Но като имам предвид случилото се през последните няколко дни, у мен се оформи едно много сериозно подозрение. Хрумна ми, че — колкото и странно да звучи — още преди десет години, когато всички бяхме в Загорск, Тарас Петросян вече е притежавал тази фигура. В края на краищата Тарас беше човекът, който уреди последната партия в онзи турнир да се играе на онова отдалечено място в манастирския комплекс; той лично ми каза, че Черната царица току-що е била открита в подземията на Ермитажа, и ми обясни колко известна е тя; пак той ми съобщи, че фигурата е донесена в Загорск специално за да бъде изложена пред публика, докато се провежда турнирът, в който ние двамата с теб участвахме. Тогава защо да не е възможно отново Тарас Петросян, човекът, който е подмамил вас с баща ти да дойдете в Русия и е поставил фигурата на Черната царица в онази стъклена витрина вероятно с надеждата, че когато Александър Соларин я види…