Съдът
Хексаграм 50: Съд
„Съдът означава създаване и използване на символите така, както огънят използва дървото.
Сготвяш нещо и по този начин го поднасяш в жертва на духовете… Това просветлява сетивата — зрение, слух — и ти позволява да виждаш невидими неща.“
Скрих рисунката на шахматната дъска в рояла и затворих капака, докато решим какво да правим с нея. Останалите се заеха да разтоварят багажа си от колата на Кий, а Лили изведе За-за за малко навън на снега. Аз останах вътре да довърша яденето. И да помисля.
Разрових жарта и добавих тънки дървета под пъна. Разбърквах яхнията, а тя бълбукаше тихо в медната тенджера, окачена на кука над пламъците. Исках да я разредя малко, така че добавих още бульон и бургундско вино.
Мозъкът ми също доста силно „бълбукаше“. Но вместо нещата да се изясняват, в мозъчния ми съд, изглежда, всичко се съсирваше в голяма буца на дъното. След разказа на Лили и изводите от него вече знаех, че съм изправена пред твърде много противоречиви факти, които силно си взаимодействаха един с друг. Всяка нова идея повдигаше нови и нови въпроси.
Ако наистина съществуваше формула на еликсир, осигуряващ вечен живот, и някаква монахиня е успяла да я разшифрова преди двеста години, то защо никой друг не го бе сторил досега — например родителите ми? Лили бе споменала, че самата тя не вярва в тази история, но че останалите са вярвали. Чичо Слава, както и мама и татко бяха професионални учени. Ако техният отбор е съумял да събере толкова много от парченцата на мозайката, защо са взели решение да ги скрият, а не да възстановят формулата?
Изглежда, както ни беше казала Лили, никой от четиримата не е знаел точно къде са скрити отделните фигури на шаха Монглан, нито кой точно от отбора ги е закопал. Майка ми, Черната царица, била единствената, която знаела на кого от отбора кои точно фигури е поверила. А баща ми с неговата великолепна памет на шахматист бил единственият, на когото съобщила къде точно са прибрани всички фигури. Сега баща ми беше мъртъв, а майка ми — изчезнала, така че отникъде не можехме да получим помощ. Фигурите навярно никога нямаше да бъдат намерени отново.
Този факт пък водеше към следващия въпрос. Ако мама наистина е искала ние трийсет години по-късно да възстановим формулата и ако наистина прехвърляше водачеството на мен — това последното беше вярно, както по всичко личеше, — то защо е скрила намерените и събрани фигури така, че никой да не е в състояние да ги открие? Защо не ми беше оставила някаква карта?
Карта.
От друга страна, може би все пак ми беше оставила карта, помислих аз, карта под формата на нарисуваната с кръв шахматна дъска и всички останали послания, които бях открила. Докоснах фигурката, скрита в джоба ми. Черната царица. Твърде много следи водеха към тази конкретна фигура. Особено според историята на Лили. Изглежда, тя свързваше по някакъв начин всички останали факти. Но как точно? Трябваше да задам на Лили още един жизненоважен въпрос…
Чух стъпки и гласове в антрето. Закачих черпака на кука над главата си и отидох да помогна за багажа. В следващия момент с цялото си сърце пожелах да не бях отивала.
Лили беше вдигнала За-за на ръце, но чисто физически не можеше да влезе обратно в хижата. Кий не бе преувеличила, когато спомена по телефона нещо за „купища дизайнерски куфари“ — пътни чанти бяха струпани навсякъде и не позволяваха да се мине през вътрешната врата към главното помещение. Как бяха успели да натикат всичко това в един най-обикновен „Астън Мартин“?
— Как докара всичко това от Лондон? С презокеански лайнер ли? — попита Кий.
— Някои от чантите не могат да минат по витата стълба — изтъкнах аз. — Но и тук не можем да ги оставим.
Вартан и Кий решиха да завлекат на горния етаж само онези чанти, които Лили посочи. Останалите щяха да преместят под билярдната маса, където никой нямаше да се спъва в тях.
Двамата грабнаха по едно парче и тръгнаха навътре. Прескочих останалите, издърпах Лили и За-за в голямата стая и затворих вътрешната врата.
— Лельо Лили — попитах, — ти каза, че никой освен баща ми не е знаел къде точно е скрита всяка една от намерените от вас фигури. Но в момента ние все пак разполагаме с известна информация. Знаеш кои фигури си скрила ти самата и къде. Чичо Слава също знае къде и кои фигури е скрил той. Ако си спомниш кои фигури вашият отбор така и не е успял да открие, единственото, което няма да знаем, е кои фигури са били скрити от мама и татко.