Колкото и труден за понасяне да беше Родо, никога не съжалих, че приех да работя тук.
До тази вечер, да си кажа право.
— Neskato! — повика ме Родо. Аз бях коленичила и обръщах зеленчуците. — Искам да се качиш горе, да разкачиш интеркома и телефона и да ми ги донесеш тук.
Когато вдигнах към него учуден поглед, той шляпна с длан каменната стена на мазето и ме дари с една от редките си усмивки.
— Виждаш ли тези камъни? — попита.
За първи път обръщах внимание върху ръчно дяланите камъни на стената, оформени еднакво и подредени тук преди повече от двеста години. Бяха млечнобели и прорязани от особени жилки с кайсиев цвят.
— Кварцови кристали — обяви Родо. — Характерни са за почвата тук. Имат изключителна способност да предават звуковите вълни. Но пречат на електронните комуникации, освен ако те не са… Как се казва? Свързани с компютър.
Затова значи му трябват телефонът и интеркомът. Затова трябваше и да заключа вратите. Родо не беше глупак. Явно имаше нещо да ми каже и макар че умирах от желание да го чуя, свитият стомах ми подсказваше, че най-висшият ешелон на държавната охрана обикаля точно над главите ни, непосредствено пред входа на ресторанта.
Върнах се с електрониката, Родо я взе и я пъхна в грамадния хладилник. После се обърна към мен и взе ръцете ми в своите.
— Искам да седнеш тук на този стол, за да ти разкажа една кратка история — каза той.
— Надявам се, че тя ще отговори на някои от въпросите, които ти зададох тази сутрин — отвърнах. — Разказвай, но само ако си сигурен, че никой не подслушва.
— Не могат да ни подслушат. Това беше и една от причините да организираме вечерята именно тук, в мазето. Но телефонът, по който те заварих да говориш, както и домът ми, „Земя на баските“, вероятно се подслушват. Но за това по-късно — отговори Родо. — Преди това има нещо по-важно — причината ние двамата да сме тук днес. Знаеш ли историята за Оленцеро?
Поклатих глава отрицателно, заех мястото си на стола и шефът продължи:
— Както се досещаш по името, Оленцеро бил баск. Легендата за него ние, баските, разиграваме всяка година на Богоявление. Аз самият често танцувам на този празник, танцът оленцеро включва вдигане на краката високо във въздуха. Някой път ще ти покажа.
— Добре — отвърнах, чудейки се накъде, за бога, води всичко това.
— Нали знаеш — продължи Родо, — че според учението на католическата църква новороденият Исус бил открит за първи път от трима влъхви, от трима магове — зороастрийски поклонници на огъня, дошли чак от Персия. Ние, баските, обаче смятаме, че тази история не отговаря на истината. Баскът Оленцеро бил първият, зърнал детето Исус. Оленцеро бил charbonnier… Как е думата на английски… Въглищар. Сещаш се, от онези хора, които обикалят по земята, секат и горят дърва, превръщат ги във въглища, а после ги продават — за отопление, за готвене. Оленцеро е прародителят на баските. Затова се славим като толкова добри готвачи…
— Чакай, чакай — прекъснах го аз. — Докара ме чак от Колорадо през вилнееща снежна буря, домъкна ме в това мазе, гладна и недоспала, само за да ме хванеш насаме и да ми разказваш историята за легендарен баски танцьор опреди две хиляди години, който продавал въглища?
Бях абсолютно вбесена, но се мъчех да говоря тихо, защото все още не бях сигурна, че не ни подслушват.
— Не точно — отвърна Родо невъзмутимо. — Ти си тук сега, защото това беше единствената възможност да поговорим насаме преди тазвечершната вечеря. А в момента е жизненоважно да проведем този разговор. Осъзнаваш ли, че се намираш в голяма опасност?
Опасност.
Ето. Пак тази дума. Почувствах се така, сякаш някой ми бе изкарал всичкия въздух от дробовете. Единственото, което можех да правя, беше да се взирам глупаво в Родо.
— Така е по-добре — каза той. — Най-после ти привлякох вниманието.
Той отиде до огнището и разбърка съда със зеленчуците под месото, после се обърна към мен с мрачен израз.
— Хайде, давай. Задай отново всичките си въпроси — каза той. — Ще ти отговоря.
Реших, че ще трябва да се овладея напълно — явно ставаше дума за ситуация от типа „сега или никога“. Скръцнах със зъби.
— Добре. Как научи, че съм заминала точно за Колорадо? Каква е тази вечеря, която ще се проведе след малко? Защо смяташ, че се намирам в опасност? Какво общо има с мен всичко това?