— Може би не си наясно кои точно са въглищарите? — смени темата Родо. Не пропуснах да забележа, че той каза „са“, а не „са били“.
— Които и да са — рекох, — как тази информация отговаря на въпросите ми?
— Тя може да отговори на всичките ти въпроси. Както и на някои други въпроси, за които ти сама още не подозираш — осведоми ме Родо напълно сериозно. — Тези въглищари — в Италия ги наричат карбонари — са тайно общество, което съществува от повече от двеста години, макар те самите да настояват, че са всъщност много по-стари. Твърдят също така, че все още притежават огромна власт. Подобно на розенкройцерите, масоните и илюминатите, въглищарите заявяват, че притежават тайна мъдрост, известна само на посветените от тяхното общество. Но това не е вярно. Тяхната тайна е била известна в Древна Гърция, в Египет, в Персия и дори в Индия, при това още по-рано…
— Каква тайна? — попитах, макар че се опасявах, че знам отговора.
— Тайно познание, записано за първи път преди повече от хиляда и двеста години — отвърна Родо. — След това познанието било в опасност — то просто вече не било тайна. Макар никой да не можел да дешифрира значението му, то било скрито пред очите на всички, закодирано в един шах, създаден в Багдад. После в продължение на хиляда години останало заровено в Пиренеите — в Огнените планини, в Земя на баските — в дома на баските, които помагали за неговото опазване. Но сега, само преди седмици, шахът се е появил отново. Това те поставя в голяма опасност. В опасност си, докато не проумееш коя точно си ти, както и каква роля трябва да изиграеш тази вечер…
Родо ме загледа така, сякаш е отговорил изчерпателно на въпросите ми. Нищо подобно.
— Каква роля? — попитах. — И коя съм аз?
Почувствах, че наистина ми призлява. Прииска ми се да пропълзя под стола, на който седях, и да се наплача.
— Както винаги съм ти казвал — отвърна Родо със странна усмивка, — ти си Cendrillon или Neskato Geldo, малката Пепеляшка, която спи в пепелта зад огнището. После тя се надига от пепелта, за да стане кралица — само след няколко часа ти сама ще видиш как ще се случи това. Но аз ще съм с теб. Защото онези, които ще вечерят тук тази вечер при всичката тази секретност, са тъкмо те. Те поискаха ти да присъстваш, те знаеха, че си заминала за Колорадо. Аз просто разбрах твърде късно, че си заминала.
— Защо точно аз? Боя се, че все още не разбирам — отвърнах. Всъщност бях повече от уплашена.
— Доколкото знам, организаторът на вечерята те познава много добре — каза Родо. — Името му е Ливингстън.
Базил Ливингстън.
Защо ли се изненадвах? Разбира се, че той беше играч. Но дали не беше дори нещо повече, особено предвид отдавнашните му връзки с наскоро починалия Тарас Петросян?
Все пак бях озадачена, като осъзнах положението си в момента — затворена в една изба с шантавия си баски шеф, който, изглежда, знаеше повече от мен за опасностите, скрити в тази още по-шантава Игра.
Бях твърдо решена да узная още подробности. И без това фактът, че Родо изглежда бе готов да разказва, беше изключителен сам по себе си.
— Навярно знаеш „Песента за Роланд“? — започна той, зает с нареждането на десетина керамични купички в огнището. — Известната средновековна история за оттеглянето на Карл Велики през прохода Ронсево в Пиренеите — в нея е скрит ключът към всичко. Запозната ли си с „Песента за Роланд“?
— Не съм я чела — признах си, — но знам за какво става дума. Карл Велики е победен от сарацините или — както са ги наричали тогава — маврите. Те унищожили ариегарда му, докато той с армията си се оттеглял от Испания към Франция. Племенникът му Роланд, героят от „Песента“, бил убит там, в прохода, нали така?
— Да, така обикновено разказват историята — отвърна Родо. — Но дълбоко под нея е скрита мистерията, която ни интересува — истинската тайна на Монглан.
Топеше пръстите си в зехтин и подмазваше всяка от купичките.
— Какво общо имат оттеглянето на Карл Велики и „тайната на Монглан“ с тазвечершното събиране? Или пък с този шах, който ти спомена? — запитах аз.
— Разбираш ли, Пепеляшке, ариегардът на Карл съвсем не е бил разбит от маврите, нито пък те са убили племенника му Роланд. Извършили са го баските.
— Как така баските?
Родо отви топките тесто за питки от влажните кърпи, в които бяха завити, и внимателно ги нареди по купичките. Подадох му лопатата с дълга дръжка, за да ги метне в огъня да се пекат.