Байрон внимателно ги изслуша от начало до край. После, без да пуска ръката на дъщеря си, стисна рамото на момчето в знак на благодарност.
— Майка ти е била толкова смела — каза той на Хаидѐ. — Успяла е да те отпрати надалеч в момент, в който двамата с Али паша са срещнали смъртта си.
— Последните думи на майка ми бяха, че много те обича — отвърна Хаидѐ. — Али паша потвърди, че споделя това чувство. Татко, каквото и да им струваше това, те и двамата ти вярваха безкрайно, вярваха, че ще се погрижиш шахматната фигура да не попадне в зли ръце. Вярваше ти и великият Баба Шемими, който изпрати Каури да пази и мен, и фигурата. Но въпреки обмислените планове — продължи момичето — нещата изобщо не се развиха според очакванията. Каури и аз пътувахме по море, смятахме, че ще те открием във Венеция. Мислехме, че пътуването няма да е дълго, но дълбоко грешахме. Точно преди пристанището на Пиран корабът ни бе нападнат от пирати и откаран в Мароко, където Каури веднага бе отведен от търговците на роби. Той изчезна от живота ми и се боях, че никога вече няма да го видя. Черната царица ми бе отнета от хората на султана, а мен затвориха в кралския харем във Фез. Бях сама и много уплашена, заобиколена от непознати. Не можех да се доверя на никого. Смятам, че най-страшната съдба ми се размина само защото никой не знаеше коя всъщност съм аз. Все пак подозираха, че аз или черната буца, която носех, може би представляваме някаква ценност, макар това да не личи на пръв поглед.
— Колко прави са били — мрачно отбеляза Байрон и обви с ръка раменете на дъщеря си. — Оказала си се толкова силна пред лицето на опасностите, дете мое. Хора са умирали заради тайната, която си успяла да опазиш — продължи той, мислейки за Шели.
— Хаидѐ бе много смела — потвърди Каури. — Когато успях да избягам и потърсих убежище в планините, бързо разбрах, че независимо от относителната свобода, с която разполагах, Хаидѐ е толкова безвъзвратно загубена за мен, както и аз за нея. Не можех да попадна на никаква следа. После, когато султанът умря и Хаидѐ бе заплашена да бъде продадена в робство заедно с целия харем, тя продължи да пази пълно мълчание. Отказа да разкрие каквото и да било за себе си или за мисията, която й бе възложена. Вече я бяха качили на платформата на тържището, когато я открихме.
Хаидѐ не успя да потисне потръпването при този спомен. Байрон го усети с ръката си, положена на слабичкото й рамо.
— Чудо е, че и двамата сте оцелели, да не говорим за това, че сте успели да спасите и шахматната фигура — каза той сериозно и притисна момичето до себе си.
— Но Каури никога нямаше да успее да ме намери — рече Хаидѐ, — никога нямаше да пристигнем тук, изобщо никога нямаше да се справим със задачата, поставена ни от Али паша и Баба Шемими, ако не ни беше помогнал бащата на Каури — Шахин. Както и другарят му, червенокосият мъж, когото наричат Шарло…
Хаидѐ загледа Каури въпросително. Момчето кимна и каза:
— Хаидѐ искаше да ви разпита точно за Шарло тази сутрин, преди да се срещнете с него и с останалите край пирамидата. Затова двамата с нея пожелахме тази среща насаме с вас днес, за да обсъдим дълбоката лична връзка на този човек с Черната царица.
— Но за кого говорите, кой е този Шарло? — попита Байрон. — Какво общо има с шахматната фигура?
— Каури няма предвид шахматната фигура — каза Хаидѐ. — Истинската Черна царица, живата, е Мирей, майката на Шарло.
На Байрон му прилоша, при това не само заради обичайното му стомашно неразположение. Той спря, тъй като забеляза, че в този миг, при самия изгрев на слънцето, вече бяха стигнали до портите на Протестантското гробище и бяха близо до мястото на планираната среща, която щеше да започне съвсем скоро. Поетът седна на ниската каменна ограда и се обърна мрачно към Хаидѐ и Каури:
— Моля ви, обяснете ми какво имате предвид — попита той.
— Докато бяхме на кораба, Шарло ни каза — започна Хаидѐ, — че майка му Мирей била една от монахините в абатството Монглан по времето, когато шахът бил изваден на дневна светлина след повече от хиляда години. Тя била изпратена в пустинята при бащата на Каури, Шахин. Там синът й, Шарло, се родил пред очите на Бялата царица, точно както било предсказано в древната легенда.