Джеферсън се засмя, малко смутен заради собствената си неочаквана тирада.
— Толкова отдавна? — попита той с очарователна усмивка. — А вие не ми изглеждате на повече от двайсет. Една привлекателна жена на такава възраст надали би се впечатлила от надутите догматични речи на застаряващ държавник като мен.
— На двайсет и шест години съм — уточних аз, отвръщайки на усмивката му. — Но господин Козуей е точно на вашата възраст. Свикнала съм с ежедневната полза, която принася подобна провокираща индивидуалното мислене мъдрост! Надявам се да споделите още неща с мен.
Джеферсън, изглежда, остана доволен от думите ми, хвана ме под ръка и двамата продължихме да навлизаме все по-навътре в градината.
— Сватба на Разума със Сърцето казвате? — повтори той забележката ми, гледайки от позицията на високия си ръст надолу към мен с кисела усмивка. — Навярно става дума за древна мъдрост, скъпа ми госпожо. Но аз ясно съзнавам, че моите собствени разум и сърце много по-често се борят един с друг, отколкото да се подготвят да изминат заедно пътя към олтара, преди да потънат в духовната наслада на брачното съгласие!
— Какво толкова делят разумът и сърцето ви, та да воюват така? — попитах аз насмешливо.
— Не се ли досещате?
Аз поклатих глава отрицателно с надеждата сянката на бонето ми да скрива руменината, която обля лицето ми.
За щастие, следващите му думи ми донесоха облекчение:
— Тогава обещавам, че ще ви опиша всички мои мисли по въпроса съвсем скоро — каза Джеферсън. После добави: — Но поне за момента разумът ми, който отговаря за всички математически и архитектурни въпроси като например изчисляването на напрежението на арката или на квадратурата на кръга, ми подсказва, че квадратната основа на нашата пирамида с размери девет на девет със сигурност крие и някакво допълнително, по-важно значение. Ако се допитаме до Херодот, ще узнаем, че същите пропорции са характерни за плана на устройството на древния Вавилон, град с размери деветдесет на деветдесет мили. Това предизвиква появата на една забележителна математическа загадка, за която може и да не сте чували — „магическия квадрат“. При него всяко квадратче в схема от девет на девет трябва да бъде запълнено с число по такъв начин, че в резултат от събиране на числата от всяка колона, всеки ред и всеки диагонал трябва да се получи еднаква сума. Моят предшественик, делегатът на Америка във Франция Бенджамин Франклин, беше специалист по магическите квадрати. Той вярваше, че те са били характерни за културите на Китай, Египет и Индия. Дори когато седеше в Конгреса, се забавляваше с тяхното попълване. Казваше, че може да създаде магически квадрат със същата бързина, с която попълваше числата в някой вече създаден. Автор е на множество гениални решения на формулата, управляваща тази математическа загадка.
— Дали доктор Франклин е открил и формула, обясняваща квадрата в плана на древен Вавилон? — попитах аз, спокойна, че сме се върнали на по-безопасна територия от онази, към която, изглежда, бе тръгнал разговорът преди малко.
Признавам, че не бързах да разкрия истинската причина за моя интерес. За попълване на колекцията на Ричард от редки произведения на езотеричното изкуство самата аз бях правила копия на известната гравюра на Албрехт Дюрер от 1506 година, изобразяваща магически квадрат, която показваше връзката на този квадрат със Златното сечение на Питагор и Елементите на Евклид.
— Той направи дори нещо повече! — Джеферсън изглеждаше доволен от въпроса ми. — Доктор Франклин вярва, че чрез възстановяването на древните формули на всички тези квадрати той ще бъде в състояние да демонстрира, че всеки град, построен по тази схема, е бил създаден, за да призове специфичните сили, скрити в съответната формула, както и в прилежащите към нея съответни число, планета и бог. Разбира се, Франклин, подобно на нашия генерал Вашингтон, беше масон и донякъде мистик. Но в интерес на истината, тази идея има много малко общо с мистичното. Всички цивилизации от древността — от Китай до двете Америки — построявали нов град в момент, в който се установявала нова власт. В крайна сметка, това е и значението на думата „цивилизация“ — тя идва от civitas, „град“, дума, произхождаща от санскритското çi, което пък означава „установявам се“, „улягам“, „пускам корени“. Понятието се е появило в противоположност на варварските племена или номадите, издигащи единствено такива структури, които могат да се развалят бързо и да се пренасят. Тяхната основа най-често представлява кръг. Строейки градове с квадратна основа, притежаваща магически свойства, цивилизованите древни се надявали да провокират настъпването на нов световен ред, ред, който можел да бъде създаден само и единствено от уседнали народи. Те били, ако мога да се изразя така, архитекти на реда.