— Както е известно — отвърна Мария, — след края на пребиваването си в Европа Томас Джеферсън стана държавен секретар на американската република, след това неин вицепрезидент, а накрая — третият президент на Американските щати. Някои хора смятат, че той също е бил масон, но аз знам, че това не беше така. Той не желаеше да става член на ордени, чиито доктрини са чуждо дело. Винаги предпочиташе да създава свой собствен нов ред. Широко е известно също така, че Джеферсън беше голям специалист в областта на архитектурата, изследовател на делото на един венецианец от XV век на име Андреа дела Гондола, наречен Паладио по името на Атина Палада, богинята покровителка на град Атина. Той е човекът, който по време на Ренесанса е създал архитектурния стил all’antica, който реконструира древноримските архитектурни форми. По-малко известен, но не и по-малко значителен факт е, че Джеферсън бе познавач и последовател на работата на учителя на Паладио — Витрувий Полио, архитект от първи век след Христа, чиито текстове, озаглавени „Десет книги за архитектурата“, са били преоткрити по времето на Паладио. Тези „книги“ са ключови за разбирането на основите на античната архитектура и нейните значения от страна както на Паладио, така и на самия Джеферсън и впоследствие са дали силно отражение върху тяхната собствена работа като архитекти. Витрувий обяснява важността на симетрията и пропорциите при строежа на всеки храм, както и тяхната връзка със симетрията и пропорциите на човешкото тяло. Обвързва планирането на улиците в един град с осемте посоки, в които духат осемте вятъра. Говори за влиянието на зодиакалните съзвездия, на слънцето, луната и планетите върху проектирането на всяка нова религиозна или гражданска сграда…
— Не разбирам как всичко това дава отговор на въпроса, зададен от дъщеря ми — прекъсна я Байрон. — Какво общо има делото на Паладио, да не говорим за това на Витрувий, което е отпреди две хиляди години, със забележителната важност на шахматната дъска, която сме се събрали да обсъдим? Имате ли отговор на това?
— Отговорът не се крие в шахматната дъска — отвърна Мария загадъчно. — Дъската дава само ключа.
— Аха — кима Хаидѐ и хвърли поглед към баща си. — Архитектът Витрувий също е живял в Рим по времето на Исус и император Август. Както и по времето на Гай Цестий, между другото. Нима вие, мадам, искате да кажете, че тъкмо Витрувий е проектирал тази пирамида с нейните космически пропорции? „Вписал е кръга в квадрат“, свалил е небесния рай на земята тук, в Рим!
— Точно така — потвърди Мария Козуей с усмивка. — А Джеферсън, изучавал пространно основите на архитектурата, проумя това скрито значение в момента, в който двамата отидохме в Дезер де Ретц. Скоро след това той предприе пътуване до голям брой европейски градове, изследва техния строеж и организация и закупи скъпи и максимално точни гравюри, изобразяващи планировката им. В зората на Френската революция той се завърна в Америка и никога повече не го видях, макар че продължихме да си пишем с известни прекъсвания. Някой друг обаче стана негов довереник — продължи художничката. — Това бе един италиански архитект, печелил престижни награди, член на Кралската академия, учил в Лондон и Рим, познавач на работата както на Паладио и Витрувий, експерт по disegno all’antica. Този човек бе съученик и близък приятел на нашия колега Джон Тръмбъл — художника, който ни запозна с Джеферсън. Джеферсън и Тръмбъл успяха да примамят този архитект да замине за Америка във връзка с важна задача, която му бе поставена там. В Щатите той остана до смъртта си. Именно от него имам тази толкова подробна информация, която споделих с вас днес.
— Кой е бил този архитект? Как така се е ползвал с пълното доверие на Джеферсън? — попита Байрон.
— Този архитект бе брат ми. Джордж Хедфийлд — отвърна Мария.
Сърцето на Хаидѐ вече биеше много силно и на нея й се струваше, че всички наоколо го чуват. Тя разбра, че е много близо до истината. Все още стоеше изправена до Мария и забеляза предупредителния поглед на Каури.
— Каква бе задачата, поставена на вашия брат? — попита Хаидѐ.