Той няма нищо против вниманието. Нека да знаят, че още съм тук, мисли си, нека да знаят, че не се спотайвам в голямата къща. И ако това разваля удоволствието им от събирането, тъй да бъде. Той попипва бялата си шапчица. За първи път е доволен, че я има, че я носи като истинска.
Шестнайсета глава
Цялата следваща сутрин Луси го избягва. Обещаната от нея среща с Пьетрус не се състоява. След това, след обяда, самият Пьетрус почуква на задната врата, делови както винаги, обут в ботуши и гащеризон. Време е да положим тръбите, казва той. Искал да положи поливенилхлоридовите тръби от водоема до новата си къща, на двеста метра разстояние. Може ли да вземе назаем инструменти, и може ли Давид да му помогне да монтират регулатора?
— Нищо не разбирам от регулатори. Нищо не разбирам и от водопроводи — той не е в настроение да помага на Пьетрус.
По пътя към водоема Пьетрус разговаря за различните видове регулатори, предпазни клапани и съединения; изрича думите с патос, парадирайки с уменията си. Новият водопровод ще трябва да мине през парцела на Луси, казва той; добре е, че му е дала разрешение. Тя била „напредничава“.
— Тя е напредничава госпожа, не е назадничава.
За гощавката, за хлапака със стрелкащия се поглед Пьетрус не казва нищо. Все едно че нищо не се е случило.
Собствената му роля при водоема се изяснява бързо. Пьетрус има нужда от него не за съвет, нито за монтажа на тръбите, нито за водопроводни услуги; нуждае се от него, за да го кара да държи разни предмети, да му подава разни инструменти, с една дума, да бъде негов калфа. Той не възразява срещу такава роля. Пьетрус е добър майстор, цяло образование е да го наблюдаваш. Но е започнал да не харесва самия Пьетрус. Колкото повече Пьетрус дрънка за плановете си, толкова повече той охладнява към него. Не би желал да остане с Пьетрус на пуст остров. И твърдо не би желал да е женен за него. Доминираща личност. Младата съпруга изглежда щастлива, но интересно какво би разправила старата му съпруга.
Накрая, когато му идва до гуша, той хваща бика за рогата.
— Пьетрус, този младеж, който беше в къщата ти снощи — как се казва и къде е сега?
Пьетрус смъква кепето си, трие чело. Днес носи кепе с козирка, на която е изобразена сребърната емблема на Южноафриканските железници и пристанища. Изглежда, че притежава цяла колекция от шапки.
— Видиш ли — подема Пьетрус смръщен. — Видиш ли, Давид, лошо нещо казваш, че този младеж е крадец. Той е много сърдит, че го нарече крадец. Това разправя на всички. А аз, аз съм, който трябва да поддържа мира. Тъй че и за мен е трудно.
— Нямам намерение да те въвличам в случая, Пьетрус. Кажи ми името и местонахождението на хлапака и аз ще предам информацията на полицията. Тогава ще оставим полицията да разследва и да изправи пред съда него и неговите приятели. Ти няма да си въвлечен, аз няма да съм въвлечен, всичко ще доверим на закона.
Пьетрус се протяга, подлага лицето си на слънчевите лъчи.
— Но застраховката ще ти купи нова кола.
Това въпрос ли е? Съждение? Каква игра играе Пьетрус?
— Застраховката няма да ми купи нова кола — обяснява той, като се опитва да бъде търпелив. — Ако застрахователното дружество още не е фалирало, като се има предвид колко коли се крадат в страната, застраховката ще ми покрие процент от това, каква според дружеството е била стойността на старата ми кола. Това няма да ми стигне да си купя нова кола. Както и да е, тук въпросът е в принципа. Не можем да оставим на застрахователните компании да раздават справедливост. Това не е тяхна задача.
— Но ти няма да си получиш колата от този хлапак. Той не може да ти даде колата. Не знае къде ти е колата. Колата ти е изчезнала. Най-добре — купуваш друга кола със застраховката, и после пак си имаш кола.
Как се заплете в тази безизходица? Той опитва друг подход.
— Пьетрус, нека да те попитам: хлапакът роднина ли ти е?
— И защо — продължава Пьетрус, без да обръща внимание на въпроса — искаш да го заведеш в полицията? Той е много млад, не можеш да го пратиш в затвора.
— Ако е на осемнайсет, може да бъде съден. Ако е на шестнайсет, може да бъде съден.
— Не, не е на осемнайсет.
— Откъде знаеш? На мен ми изглежда осемнайсетгодишен, изглежда ми повече от осемнайсет.
— Знам, знам! Той е просто момче, не може да отиде в затвора, това е законът, не можеш да сложиш момче в затвора, трябва да го оставиш!