Според Пьетрус това решава спора. Той тежко се отпуска на едно коляно и започва да работи над куплунга на външната тръба.
— Пьетрус, дъщеря ми иска да бъде добра съседка — добра гражданка и добра съседка. Тя обича Източен Кейп. Иска да живее тук. Иска да се погажда с всеки. Но как да стане това, като всеки момент я заплашват разбойници, които след това ще се отърват от затвора? Не може да не разбираш!
Пьетрус се опитва да нагласи куплунга. По кожата на ръцете му се виждат дълбоки, груби белези; докато работи, той пъхти леко; не дава знак, че изобщо е чул.
— Луси е на сигурно място тук — обявява той неочаквано. — Всичко е наред. Можеш да я оставиш, в безопасност е.
— Но как ще е в безопасност, Пьетрус, очевидно не е в безопасност! Знаеш какво се случи тук на двайсет и първи!
— Да, знам какво се случи. Но сега е наред.
— Кой казва, че е наред?
— Аз.
— Ти казваш? Ти ли ще я защитаваш?
— Аз ще я защитавам.
— Но не я защити миналия път.
Пьетрус слага още малко смазка на тръбата.
— Казваш, че знаеш какво се е случило, но не я защити миналия път — повтаря той. — Замина, тогава се появиха онези трима разбойници, а сега излиза, че си приятел с единия от тях. Какво заключение трябва да си извадя според теб?
Това е почти обвинение срещу Пьетрус. Защо пък не?
— Момчето не е виновно — казва Пьетрус. — Не е престъпник. Не е крадец.
— Не говоря за кражбата. Извършено беше друго престъпление, много по-тежко престъпление. Казваш, че знаеш какво се е случило. Сигурно знаеш какво имам предвид.
— Той не е виновен. Той е много млад. Просто голяма грешка.
— Ти знаеш?
— Знам. — Тръбата е влязла. Пьетрус натиска капачката, затяга я, изправя се, разкършва рамене. — Знам. Казвам ти. Знам.
— Знаеш. Знаеш бъдещето. Какво мога да ти възразя? Ти си каза думата. Имаш ли още нужда от мен?
— Не, сега вече е лесно, сега трябва да заровя тръбата.
Въпреки Пьетрусовото доверие в застрахователната индустрия, искът му сякаш е забравен. Без кола той се чувства впримчен във фермата.
В един от следобедите в клиниката той излива душата си пред Бев Шо.
— Двамата с Луси не се погаждаме. Предполагам, че в това няма нищо особено. Родители и деца не бива да живеят заедно. При нормални обстоятелства, досега бих се изнесъл, бих се върнал в Кейптаун. Но не мога да оставя Луси сама във фермата. Тя не е в безопасност. Опитвам се да я убедя да предаде работите на Пьетрус и да си отпочине. Но тя не иска да ме слуша.
— Човек не трябва през цялото време да контролира децата си, Давид. Не можеш вечно да бдиш над Луси.
— Отдавна вече не контролирам Луси. Винаги съм бил най-малко бдителният баща. Но сегашното положение е различно. Луси обективно е в опасност. Вече ни го показаха.
— Всичко ще е наред. Пьетрус ще я вземе под крилото си.
— Пьетрус? Какъв интерес има Пьетрус да я взема под крилото си?
— Подценяваш Пьетрус. Пьетрус направи чудо, за да помогне на Луси да изкарва зеленчуци на пазара. Без Пьетрус Луси нямаше да стигне там, където е сега. Не казвам, че му дължи всичко, но му дължи много.
— И така да е. Въпросът е какво й дължи Пьетрус.
— Пьетрус е добър момък. Можеш да разчиташ на него.
— Да разчитам на Пьетрус? Защото Пьетрус има брада, пуши лула и носи бастун, ти смяташ, че Пьетрус е като старите кафъри. Изобщо не е така. Мен ако питаш, Пьетрус няма търпение Луси да се изтегли от земята. Ако ти трябва доказателство, няма защо да го търсиш — само си спомни какво ни се случи на нас с Луси. Може да не го е замислил Пьетрус, но той безспорно си е затворил очите, безспорно не ни предупреди, безспорно се погрижи да го няма наоколо.
Страстната му реч стряска Бев Шо.
— Горката Луси — прошепва тя, — какво я сполетя!
— Знам какво я сполетя. Бях там.
Тя отвръща на погледа му с широко разтворени очи.
— Но ти не си бил там, Давид. Тя ми каза. Не си бил.
„Не си бил там. Не знаеш какво се е случило.“ Той е объркан. Защо според Бев Шо, според Луси не е бил там? В стаята, в която натрапниците извършваха престъплението си? Да не би да смятат, че той не знае що е изнасилване? Да не мислят, че не е страдал с дъщеря си? Какво повече би видял от онова, което може да си представи? А може би си мислят, че като става дума за изнасилване, никой мъж не може да разбере онова, което разбира жената? Какъвто и да е отговорът, той е вбесен, вбесен, че се отнасят към него като към външен човек.