Димка искаше да каже: Да не сте се побъркали?
Хрушчов мислеше по същия начин.
— Така бихме дали на Плиев властта да започне ядрена война! — гневно каза той.
За облекчение на Димка, Анастас Микоян подкрепи Хрушчов. Вечният миротворец Микоян приличаше на адвокат в някой затънтен градец със спретнатия си мустак и оредялата коса. Но той беше човекът, който можеше да разубеди Хрушчов от изпълнението на най-неразумните му замисли. Сега той се противопостави на Малиновски. Микоян имаше допълнителен авторитет, понеже беше ходил в Куба малко след тамошната революция.
— А какво ще стане, ако предадем контрола над ракетите на Кастро? — попита Хрушчов.
Димка беше чувал началството да говори безумия, особено при хипотетични спорове, но тези думи бяха безотговорни дори по неговите стандарти. Какво си въобразяваше?
— Позволете да не се съглася — меко каза Микоян. — Американците знаят, че ние не искаме ядрена война, и докато ние контролираме оръжията, ще опитат да разрешат проблема чрез дипломация. Но на Кастро няма да имат вяра. Ако знаят, че неговият пръст е на спусъка, може да опитат да унищожат всички ракети в Куба с един масиран първи удар.
Хрушчов прие това, но не беше готов напълно да отпише ядрените оръжия.
— Това би означавало, че американците могат да си върнат Куба! — раздразнително отговори той.
В този момент заговори Алексей Косигин. Той беше най-близкият съюзник на Хрушчов, макар и с десет години по-млад. Рядката му коса беше оставила сив перчем на темето като нос на кораб. Лицето му беше червено като на пияч, но Димка го смяташе за най-умния човек в Кремъл.
— Не би трябвало да мислим кога да ползваме ядрени оръжия — каза Косигин. — Стигнем ли дотам, значи сме се провалили катастрофално. Въпросът, който трябва да обсъдим, е следният: какви ходове можем да направим днес, за да гарантираме, че ситуацията няма да се влоши до ядрена война.
„Слава Богу“, рече си Димка, „най-сетне някой заговори разумно.“
— Предлагам — продължи Косигин — генерал Плиев да бъде овластен да защитава Куба с всички средства, освен с ядрени оръжия.
Малиновски имаше съмнения — боеше се, че американското разузнаване някак може да научи за тази заповед, но въпреки неговите резерви за голямо облекчение на Димка предложението се прие и съобщението беше изпратено. Опасността от ядрена катастрофа все още съществуваше, но поне Президиумът се съсредоточи върху това да избегне войната, а не да я води.
Не след дълго, Вера Плетнер надзърна в залата и кимна на Димка. Той се измъкна навън. В просторния коридор тя му подаде шест листа и тихо обясни:
— Това е речта на Кенеди.
Слава Богу! Димка си погледна часовника. Беше един и петнадесет, час и четиридесет и пет минути преди излизането на американския президент по телевизията.
— Как се сдобихме с това?
— Американското правителство любезно предостави на нашето посолство във Вашингтон копия, а във Външно министерство бързо преведоха речта.
Димка остана прав в коридора, сам с Вера, и започна бързо да чете.
„Правителството, както бе обещано, провеждаше най-подробно наблюдение на съветското военно струпване на остров Куба.“
Кенеди нарича Куба остров, забеляза Димка, все едно тя не е отделна държава.
„През изминалата седмица неоспоримо беше доказан фактът, че се подготвят редица площадки за офанзивни ракети на този несвободен остров.“
Доказан, учуди се Димка, как така доказан?
„Предназначението на тези бази не може да е друго, освен да дава възможността за нанасяне на ядрен удар в Западното полукълбо.“
Димка продължи да чете, но за негов гняв Кенеди не казваше как се е добрал до тази информация — дали от предатели или шпиони в Съветския съюз или Куба, или по някакъв друг начин. Все още не знаеше дали тази криза е по негова вина.
Кенеди се възползва от съветската потайност, която нарече измама. Справедливо, рече си Димка; в неговото положение и Хрушчов би отправил същото обвинение. Но какво щеше да направи американският президент? Димка пропусна няколко страници, докато стигна до важния параграф.
„Първо, за да се спре това офанзивно струпване, е започната строга карантина на цялата офанзивна военна техника, която пътува към Куба.“