Един американски войник, който влизаше в клуба, им се усмихна и им каза на английски:
— Боже мой, та това са близнаците Бобси.
Каролин се засмя и каза на Вали:
— Май си приличаме. Светли коси и зелени очи. Кои са близнаците Бобси?
Вали не беше забелязал какъв цвят са очите й и беше поласкан, че тя е обърнала внимание на неговите.
— Никога не съм ги чувал.
— Все едно, звучи като хубаво име за дует. Като „Евърли Брадърс“.
— Трябва ли ни име?
— Ще ни трябва, ако спечелим.
— Добре. Да се връщаме. Би трябвало вече почти да е дошъл нашият ред.
— Още нещо — каза тя. — Когато пеем „Нох ейнен танц“, трябва от време на време да се поглеждаме и да се усмихваме.
— Добре.
— Почти като гаджета, нали разбираш. Ще изглежда добре на сцената.
— Разбира се.
Нямаше да му е трудно да се усмихва на Каролин, все едно му е приятелка.
В клуба някакво русо момиче подрънкваше на китарата и пееше „Товарен влак“. Не беше толкова красива като Каролин, но беше хубава по един по-очевиден начин. После един виртуозен китарист изпълни някакъв блус със сложна апликатура. И тогава Дани Хаусман обяви името на Вали.
Когато се изправи пред публиката, Вали се почувства напрегнат. Повечето китаристи имаха хубави кожени ремъци, но Вали така и не си направи труда да си купи и инструментът висеше на врата му на връв. Сега внезапно му се прищя да имаше ремък.
— Добър вечер. Ние сме близнаците Бобси — обяви Каролин.
Вали изсвири един акорд и запя. Усети, че вече не го е грижа за ремъка. Песента беше валсова и той дрънкаше весело. Каролин се преструваше на покварена жена и в отговор Вали се превърна в строг пруски лейтенант.
Публиката се разсмя.
Тогава с Вали се случи нещо. В клуба имаше само стотина души и звукът беше не повече от одобрително колективно кискане, но му даде непознато досега усещане, малко като шемета на първото дръпване от цигара.
Хората се засмяха още няколко пъти и накрая аплодираха шумно.
Това се хареса на Вали дори повече.
— Обичат ни! — развълнувано прошепна Каролин.
Вали подхвана „Вината е само моя“, като подръпваше стоманените струни с нокти, за да изостри драмата на прискърбните седминки, и множеството се смълча. Каролин се промени и се превърна в отчаяна паднала жена. Вали наблюдаваше публиката. Никой не разговаряше. Една жена се беше просълзила и той се запита дали не е преживяла онова, за което Каролин пееше.
Приглушената съсредоточеност беше още по-приятна от смеха.
Накрая хората аплодираха и завикаха за още.
Правилото изискваше по две изпълнения, затова Вали и Каролин слязоха от сцената, пренебрегвайки виковете за бис. Но Хаусман им каза да се върнат. Не бяха репетирали трета песен и се спогледаха панически. После Вали попита:
— Знаеш ли „Тази страна е твоя страна“?
Каролин кимна.
Публиката се присъедини, което накара Каролин да запее по-силно. Вали се изненада от мощта на гласа й. Изпя висока хармония и гласовете им се понесоха над шума от тълпата.
Когато най-сетне слязоха от сцената, Вали беше въодушевен. Очите на Каролин блестяха.
— Наистина бяхме добри! — каза тя. — Бива те повече от брат ми.
— Да ти се намират цигари? — попита Вали.
Поседяха още един час на състезанието и пушиха.
— Мисля, че бяхме най-добрите — каза Вали.
Каролин беше по-предпазлива.
— Харесаха русото момиче, което пя „Товарен влак“.
Най-сетне обявиха резултата.
Близнаците Бобси бяха втори.
Победи двойничката на Джоун Баес.
— Та тя едва свиреше! — ядоса се Вали.
Каролин беше по-философски настроена.
— Хората харесват Джоун Баес.
Клубът започна да се опразва и Вали и Каролин се отправиха към вратата. Вали се чувстваше потиснат. Като излизаха ги спря Дани Хаусман. Беше малко над двадесетгодишен и се обличаше в модерни небрежни дрехи — черен пуловер с висока яка и джинси.
— Можете ли следващия понеделник да се справите с половин час?
Вали беше прекалено изненадан да отговори, но Каролин бързо каза:
— Разбира се!
— Ама имитаторката на Джоун Баес победи — рече Вали, а после си помисли: „Защо ли споря?“.
Дани отговори:
— Вие двамата явно имате репертоар, който да радва публиката за повече от две изпълнения. Имате ли достатъчно песни за програма?