— Не много.
— Ами Алкаев?
— В отпуск по болест, има херпес зостер.
— Гадно. Значи ти ще представляваш началството.
— Ужасявам се.
— Ще се справиш.
Димка се огледа. Явно всички чакаха нещо.
— Кой председателства срещата? — обърна се той тихо към Наталия.
Един от присъстващите го дочу. Евгений Филипов, който работеше за консервативния министър на отбраната Родион Малиновски. Филипов беше на тридесетина години, но се обличаше като по-възрастен човек, с торбест следвоенен костюм и сива бархетна риза. Той повтори въпроса на Димка презрително и на висок глас.
— Кой председателства тази среща? Ти, разбира се. Ти си сътрудник на председателя на Президиума, нали така? Заемай се, гимназистче.
Димка усети, че се изчервява. За миг остана без думи. После го споходи вдъхновение и той рече:
— Благодарение на забележителния полет в космоса на майор Юрий Гагарин, другарят Хрушчов ще замине за Виена докато приветствията на целия свят още звънтят в ушите му. — Месец по-рано Гагарин беше първият човек, излетял в космоса в ракета, като изпревари американците само с няколко седмици и така нанесе изумителен научен и пропаганден удар в полза на Съветския съюз и Никита Хрушчов.
Сътрудниците около масата заръкопляскаха и Димка се почувства малко по-добре.
После Филипов се обади отново.
— По-добре щеше да е в ушите на Хрушчов да звънти речта, която Кенеди произнесе при встъпването си в длъжност — рече той. Явно не можеше да говори, без да се подиграва. — Ако другарите около тази маса случайно са забравили, Кенеди ни обвини, че планираме световно господство и се закле да плати всякаква цена, за да ни спре. След всички приятелски жестове, които ние направихме — неразумно, по мнението на някои опитни другари — Кенеди надали можеше по-ясно да заяви агресивните си намерения. — Той вдигна пръст като учител. — Само един отговор е възможен от наша страна: увеличаване на военната мощ.
Димка още мислеше как да отвърне, когато Наталия го изпревари:
— В това състезание ние не можем да победим — отвърна тя отривисто и разумно. — Съединените щати са по-богати от Съветския съюз и те лесно могат да посрещнат всяко увеличение на нашите въоръжени сили.
Димка прецени, че тя е по-разумна от консервативния си началник. Погледна я признателно и продължи:
— Оттук следва и политиката на другаря Хрушчов на мирно съвместно съществуване, която ни позволява да харчим по-малко за армията и вместо това да влагаме средства в селското стопанство и промишлеността.
Кремълските консерватори ненавиждаха мирното съвместно съществуване. За тях конфликтът с капитализма и империализма беше война до смърт.
С крайчеца на окото си Димка забеляза, че в залата влиза секретарката му Вера, умна и нервозна жена на четиридесетина години. Той махна да я отпрати.
Не беше лесно да се отърве от Филипов.
— Нека не позволяваме едно наивно гледище за световната политика да ни насърчи да свием армията си прибързано — с презрение рече той.
— Надали можем да претендираме, че побеждаваме на международната сцена. Погледнете как ни предизвикват китайците. Това отслабва позицията ни във Виена.
Защо Филипов толкова се стараеше да го изкара глупак? Димка изведнъж си спомни, че Филипов искаше работа в кабинета на Хрушчов — работата, която Димка получи.
— Както Залива на свинете отслаби Кенеди — отвърна той. Американският президент беше разрешил един налудничав план на ЦРУ за инвазия в Куба на място, наречено Залива на свинете: схемата се беше объркала и Кенеди беше унизен. — Мисля, че позицията на нашия ръководител е по-силна.
— Въпреки това другарят Хрушчов се провали… — поде Филипов и млъкна, понеже усети, че отива твърде далеч. Обсъжданията на предварителните заседания бяха откровени, но имаше някакви граници.
Димка прегърна тази моментна слабост.
— В какво се провали другарят Хрушчов, другарю? Осветлете ни, ако обичате.
Филипов чевръсто се поправи.
— Ние не успяхме да постигнем главната си външнополитическа цел: трайно решение на въпроса с Берлин. ГДР е наш пограничен пост в Европа. Нейните граници пазят границите на Полша и Чехословакия. Неуточненият й статут не може да се търпи повече.
— Добре — рече Димка и с изненада установи някаква увереност в гласа си. — Мисля, че достатъчно обсъдихме общите положения. Преди да закрия тази среща, ще обясня какво мисли другарят генерален секретар по въпроса.