— Мотоциклетът ми е долу. Така ще е по-бързо.
Димка имаше привилегията да притежава мотоциклет Восход 175 с пет скорости и двоен ауспух.
Знаеше, че на Таня й предстоят неприятности, защото — парадоксално, беше престанала да му казва всичко, размишляваше Димка по пътя. Обикновено нямаха тайни един от друг. Двамата близнаци бяха толкова близки помежду си, колкото с никой друг. Когато майка им я нямаше и двамата бяха сами, Таня минаваше гола през жилището да си вземе чисто бельо от простора, а Димка пикаеше, без да си прави труд да затваря вратата на тоалетната. От време на време някой от приятелите му подхвърляше насмешливо, че в тази близост има нещо еротично, но всъщност беше тъкмо обратното. Можеха да са толкова близки само защото нямаше никаква сексуална искра.
Но в последната година Димка знаеше, че Таня крие нещо от него. Не знаеше какво е, но можеше да предположи. Сигурен беше, че не е момче: казваха си всичко за любовния си живот, сравняваха и съчувстваха. „Почти сигурно е нещо политическо“, рече си Димка. Единствената причина Таня да пази нещо в тайна от него беше, за да го защити.
Стигна до ненавистната сграда, жълт тухлен дворец, където преди революцията се беше помещавала застрахователна компания. Поболяваше се при мисълта, че сестра му е затворена тук. За миг се притесни, че ще повърне.
Спря точно пред главния вход, позабави се за миг, за да се стегне, и влезе.
Редакторът на Таня, Даниил Антонов, вече беше тук и спореше с някакъв кагебист в преддверието. Даниил беше дребен и слаб и Димка го намираше безобиден, но сега се държеше нападателно.
— Искам да видя Таня Дворкина и искам да я видя веднага — говореше той.
Човекът от КГБ се инатеше като магаре.
— Това може и да не е възможно.
Димка се намеси:
— Аз съм от кабинета на генералния секретар — заяви той.
Кагебистът не се впечатли.
— И какво работиш там, синко? Чай ли вариш? — грубо рече той. — Как се казваш? — Това беше заплашителен въпрос: хората се бояха да кажат името си на КГБ.
— Дмитрий Дворкин. И съм тук, за да Ви съобщя, че другарят Хрушчов лично се интересува от този случай.
— Я се разкарай, Дворкин. Другарят Хрушчов не знае нищо за случая, а ти си тук, за да отървеш сестра си.
Димка се сащиса от самоуверената му грубост. Предположи, че мнозина, които опитват да спасят роднини или приятели от ареста на КГБ, претендират, че имат лични връзки с влиятелни хора. Обаче поднови атаката си.
— А Вие как се казвате?
— Капитан Мец.
— И в какво обвинявате Таня Дворкина?
— В нападение над офицер.
— Значи едно момиче е опердашило един от вашите биячи с кожени якета? — подигравателно възкликна Димка. — Първо трябва да му е взела пистолета. Я стига, Мец. Не приказвайте глупости.
— Тя присъстваше на подривно събрание. Там се разпространяваше антисъветска литература — Мец подаде на Димка смачкан лист хартия. — Събранието се превърна в метеж.
Димка погледна листа. Заглавието беше Несъгласие. Чувал беше за този подривен вестник. Таня преспокойно можеше да има нещо общо с него. Това издание беше посветено на Устин Бодян, оперния певец. Димка за миг се разсея заради потресаващото обвинение, че Бодян умира от пневмония в сибирски трудов лагер. После си припомни, че Таня се върна от Сибир днес, и осъзна, че може и тя да е написала материала.
— Вие твърдите, че Таня е притежавала този вестник? — поиска да узнае той. Забеляза, че Мец се колебае, и продължи: — Не мисля така.
— Тя не би трябвало изобщо да е там.
Даниил се намеси.
— Тя, глупако, е репортер. Наблюдаваше събитието, точно както правеха и вашите офицери.
— Тя не е офицер.
— Всички репортери на ТАСС съдействат на КГБ, много добре знаете.
— Не можете да докажете, че е била там официално.
— Напротив, мога. Аз съм нейният редактор. Аз я изпратих.
Димка се чудеше вярно ли е това. Съмняваше се. Беше признателен на Даниил, който сам се излагаше на опасност в защита на Таня.
Мец губеше увереност.
— Тя беше с някой си Василий Енков, който носеше пет броя от този вестник в джоба си.
— Тя не познава никакъв Василий Енков — възрази Димка. Може и да беше вярно: със сигурност никога не беше чувал това име. — И ако е било метеж, как така знаете кой с кого е бил?
— Ще трябва да разговарям с началниците си — рече Мец и се обърна.