— Не се бавете — остро излая Димка. — Следващият човек от Кремъл, с когото се срещнете, може и да не е момчето, което прави чая.
Мец слезе по някакво стълбище. Димка потрепери: всеки знаеше, че в подземието са килиите за разпит.
След миг към Димка и Даниил в преддверието се присъедини един по-възрастен мъж с увиснала между устните цигара. Имаше грозно месесто лице и нападателно вирната брадичка. Даниил не изглеждаше доволен, че го вижда. Представи го като Пьотр Опоткин, главен редактор.
Опоткин огледа Димка с присвити заради дима очи.
— Значи сестра Ви се подреди — арестуваха я на протестно събрание — тонът на Опоткин беше яден, но Димка усещаше, че по някаква причина този човек е доволен от ареста.
— На поетическо четене — поправи го Димка.
— Няма голяма разлика.
— Аз я пратих там — намеси се Даниил.
— В деня, когато се върна от Сибир? — скептично попита Опоткин.
— Не беше точно задача. Предложих по някое време да намине, да види какво става, това е всичко.
— Не ме лъжи. Ти просто се мъчиш да я защитиш.
Даниил вирна брадичка и го загледа предизвикателно.
— Нима и ти не си тук за това?
Преди Опоткин да смогне да отговори, Мец се върна.
— Случаят все още се обсъжда — съобщи той.
Опоткин се представи и показа на Мец личната си карта.
— Въпросът е не дали Таня Дворкина трябва да бъде наказана, а как — рече той.
— Точно така, другарю — почтително се съгласи Мец. — Бихте ли желали да дойдете с мен?
Опоткин кимна и го поведе надолу по стълбите.
— Няма да им позволи да я измъчват, нали? — тихо попита Димка.
— Опоткин вече беше бесен на Таня — тревожно отвърна Даниил.
— За какво? Мислех, че тя е добра журналистка.
— Блестяща е. Но отклони поканата за тържество в дома му в събота. Той искаше и Вие да идете. Опоткин обича важните хора. Отказът наистина му причинява болка.
— Мамицата му.
— Казах й, че трябваше да приеме.
— Наистина ли я пратихте на площад „Маяковски“?
— Не. Никога не бихме могли да напишем история за такова неофициално събиране.
— Благодаря, че опитахте да я защитите.
— За мен беше чест. Но не мисля, че свърши работа.
— Какво ще стане според Вас?
— Може да я уволнят. А по-вероятно ще я пратят на някое неприятно място като Казахстан — Даниил се свъси. — Трябва да измисля някакъв компромис, който да задоволи Опоткин, но да не е твърде тежък за Таня.
Димка погледна входа и забеляза един мъж на четиридесетина години със строга къса военна подстрижка и в униформата на червеноармейски генерал.
— Най-сетне, вуйчо Володя — каза той.
Володя Пешков имаше същите наситеносини очи като Таня.
— Какво е това? — гневно попита той.
Димка му разказа. Когато привършваше, Опоткин се върна. Той заговори раболепно на Володя.
— Другарю генерал, обсъдих проблема с Вашата племенница с приятелите ни от КГБ и те ще бъдат доволни, ако аз се заема с него като с вътрешна работа на ТАСС.
Димка се отпусна облекчено. После се запита дали цялото държание на Опоткин не е било някакъв негов ход, с който да се намести в положение, че да изглежда, че прави услуга на Володя.
— Позволете да предложа нещо — отговори Володя. — Можете да опишете инцидента като сериозен, без да обвинявате никого и просто да преместите Таня на друг пост.
Това беше наказанието, което Даниил спомена малко по-рано.
Опоткин кимна умислено, все едно разсъждава по въпроса; Димка обаче беше сигурен, че той с готовност би се съгласил с всяко „предложение“ от генерал Пешков.
— Може би назначение някъде в чужбина — намеси се Даниил. — Тя говори немски и английски.
Димка знаеше, че това е преувеличение. Таня беше изучавала и двата езика в училище, но това не значеше, че ги говори. Даниил се опитваше да попречи на заточението й в някой затънтен съветски край.
— И би могла да продължава да пише статии за моя отдел — додаде Даниил. — Бих предпочел да не я губя за новините — твърде добра е.
Опоткин се поусъмни:
— Не можем да я пратим в Лондон или Бон. Ще изглежда като награда.
Вярно беше. Назначенията в капиталистическите страни се ценяха.
Издръжката беше колосална и макар парите да не можеха да купят толкова, колкото в Съветския съюз, съветските граждани живееха на Запад далеч по-добре, отколкото у дома.