— Какво? — попита той.
— Зависи колко са подробни.
— Защо?
— Тази сутрин, когато отидох в жилището на Василий, там имаше някакво момиче, Варвара.
— По дяволите.
— Тъкмо излизаше. Не знае името ми.
— Но ако от КГБ й покажат снимки на арестувани на площад „Маяковски“ днес ще може ли да те познае?
Таня се обърка.
— Тя наистина ме огледа от глава до пети, понеже реши, че може да съм й съперничка. Да, би познала лицето ми, ако го види отново.
— Ох, Боже. Значи трябва да вземем пишещата машина. Без нея ще помислят, че Василий само разпространява Несъгласие, и вероятно няма да проследят всичките му случайни приятелки, особено при положение че явно има много. Може да ти се размине. Но намерят ли машината, свършено е с тебе.
— Сама ще го направя. Имаш право, не мога да те излагам на толкова голяма опасност.
— Но и аз не мога да те оставя в такава опасност. Какъв е адресът?
Таня му каза.
— Не е много далече. Качвай се на мотора.
Димка се качи, ритна педала и подкара.
Таня се подвоуми, после седна зад него.
Докато потегляха, Димка включи фара.
Пътем се чудеше дали от КГБ вече не са в жилището на Василий и не го претърсват. Възможно е, прецени той, но не е вероятно. При положение че са арестували четиридесет-петдесет души, по-голямата част от нощта ще иде в първоначални разпити, вземане на имена и адреси и определяне на това кой е важен. Все пак, разумно щеше да е да са предпазливи.
Когато стигна адреса, който Таня му каза, Димка подмина, без да забавя. Уличните лампи разкриваха величествен дом от деветнадесети век. Всички подобни сгради сега бяха или превърнати в държавни учреждения, или разделени на апартаменти. Отпред нямаше паркирани автомобили, а във входа не се спотайваха кагебисти в кожени тужурки. Димка мина по цялата пряка, без да забележи нищо подозрително. После спря на няколкостотин метра от вратата.
Двамата слязоха от мотоциклета. Някаква жена разхождаше куче; поздрави ги с добър вечер и отмина. Те влязоха в сградата.
Входът й навремето беше представлявал внушителна зала. Сега самотна електрическа крушка разкриваше мраморния под, очукан и издран, и внушително стълбище, от чийто парапет липсваха няколко стълбчета.
Качиха се по стъпалата. Таня извади ключ и отвори вратата на жилището. Двамата влязоха вътре и затвориха подире си.
Таня влезе първа в дневната. Сивата котка ги наблюдаваше тревожно. Таня извади от шкафа голям кашон. Беше пълен с пелети котешка храна. Тя поровичка вътре и измъкна пишеща машина в калъф. После измъкна и няколко листа циклостилна хартия.
Накъса листовете, метна ги в камината и ги запали. Докато гледаше как хартията гори Димка гневно попита:
— Защо, по дяволите, рискуваш всичко заради някакъв безплоден протест?
— Живеем в жестока тирания — отговори Таня. — Трябва да направим нещо, за да поддържаме надеждата жива.
— Живеем в общество, което гради социализъм — отвърна Димка. — Трудно е и имаме проблеми. Но ти би трябвало да помагаш за решаването на проблемите, наместо да разпалваш недоволство.
— Как можеш да получиш решения, когато никому не е позволено да говори за проблемите?
— Ние в Кремъл говорим за проблемите през цялото време.
— И все същите няколко тесногръди мъже винаги решават да не правят никакви важни промени.
— Не всички са тесногръди. Някои се трудят упорито да променят нещата. Дай ни време.
— Революцията беше преди четиридесет години. Колко време ви е нужно преди най-сетне да разберете, че комунизмът се провали?
Хартиите в камината бързо изгоряха на черна пепел. Димка се обърна ядно.
— Водили сме този спор толкова често. Трябва да се измъкнем оттук.
Той взе машината.
Таня грабна котката и двамата излязоха.
Докато напускаха сградата, в преддверието влезе мъж с куфарче. Той кимна, когато се разминаха на стълбището. Димка се надяваше, че светлината е достатъчно мъждива, та да не види лицата им както трябва.
Когато излязоха, Таня остави котката на тротоара.
— Сега се оправяй сама, Мадмоазел.
Мадмоазел надменно се оттегли.
Двамата забързаха съм ъгъла. Димка напразно се мъчеше да скрие машината под сакото си. За негова досада луната беше изгряла и двамата се виждаха съвсем ясно. Стигнаха до мотоциклета.
Димка подаде на Таня пишещата машина.