— Амин — отвърна Джордж.
Пърси продължи:
— Може да помогна това да стане. Тъкмо сега разполагам с известно влияние в Белия дом. Ако критикувам братята Кенеди, няма да имам никакво влияние.
Джордж вярваше, че Пърси трябва да говори. Верина изрази на глас същата мисъл.
— Длъжен си да кажеш каквото е правилно. Америка е пълна с благоразумни хора. Така се забъркахме в това.
Майка й се обиди:
— Татко ти е известен с това, че казва каквото е правилно — раздразнително рече тя. — Той залага главата си отново и отново.
Джордж разбра, че Пърси няма да бъде разубеден. Но навярно беше прав. Нов закон за гражданските права, по силата на който няма да е възможно южните щати да потискат негрите, може би беше единственото истинско решение.
— По-добре да намеря нашите — каза той. — За мен беше чест да се запозная и с двама ви.
— Помисли си за работата при Мартин — провикна се Верина подире му, докато той се отдалечаваше.
Джордж отиде в парка, където щяха да се раздават дипломите по право. Беше издигната временна сцена и под шатри бяха наредени сгъваеми маси за обяда след това. Намери родителите си веднага.
Майка му беше с нова жълта рокля. Трябва да беше спестявала за нея: тя беше горда и не позволяваше на Пешкови да купуват неща за нея, а само за Джордж. Огледа го от глава до пети в академичната тога и четвъртитата шапка.
— Това е най-гордият ден в живота ми — каза тя. После, за изумление на Джордж, избухна в сълзи.
Той беше изненадан. Това не беше обичайно. Джаки беше прекарала последните двадесет и пет години, отказвайки да покаже слабост. Прегърна я.
— Такъв късметлия съм, че те имам, мамо.
Нежно се освободи от прегръдката и попи сълзите й с чиста бяла носна кърпичка. После се обърна към баща си. Като повечето завършили Харвард, Грег носеше сламена шапка и на панделката й беше отпечатана годината на завършването — в неговия случай, 1942.
— Поздравления, момчето ми — каза той и стисна ръката му. Е, той е тук, рече си Джордж, което е нещо.
След миг се появиха бабата и дядото на Джордж. И двамата бяха руски имигранти. Дядо му Лев Пешков беше започнал като управител на барове и нощни клубове в Бъфало, а сега притежаваше студио в Холивуд. Дядо открай време си беше конте и днес беше облечен в бял костюм. Джордж не знаеше какво да мисли за него. Хората говореха, че Лев е безмилостен бизнесмен и не уважава твърде закона. От друга страна, той беше мил с чернокожия си внук, отпускаше му щедра издръжка и плащаше образованието му.
Сега го улови за ръката и му рече доверително:
— Имам един съвет за теб в правната ти кариера. Не представлявай престъпници.
— Защо не?
— Защото губят — ухили се дядо.
Широко се вярваше, че самият Лев Пешков е престъпник, че е бил контрабандист на алкохол по време на Сухия режим.
— Всички престъпници ли губят? — попита Джордж.
— Онези, които са заловени. На останалите не им трябват адвокати — Лев се разсмя от сърце.
Бабата на Джордж, Марга, го разцелува топло.
— Не слушай дядо си — рече тя.
— Трябва да го слушам — отговори Джордж. — Нали той плати образованието ми.
Лев го посочи с пръст.
— Радвам се, че не си забравил това.
Марга не му обърна внимание.
— Само се виж — каза тя на Джордж с изпълнен с обич глас. — Такъв хубавец, а вече и адвокат!
Джордж беше единственият внук на Марга и тя душа даваше за него. Сигурно щеше да му пъхне в джоба петдесетачка преди края на следобеда.
Марга беше певица в нощен клуб и на шестдесет и пет години все още се носеше, сякаш излиза на сцената, в тясна рокля. Черната й коса навярно беше вече боядисана в този цвят. Носеше повече бижута, отколкото беше прието за събитие на открито, Джордж знаеше това; но предполагаше, че бидейки любовница, а не съпруга, тя изпитва потребност да показва положение.
Марга беше любовница на Лев от почти петдесет години. Грег беше единственото им дете.
Лев имаше и съпруга, Олга, в Бъфало, и дъщеря Дейзи, която беше омъжена за англичанин и живееше в Лондон. Затова Джордж имаше английски братовчеди, които не познаваше — предполагаше, че са бели.
Марга разцелува Джаки и Джордж забеляза, че хората наоколо ги гледат изненадано и неодобрително. Дори в либералния Харвард беше необичайно да се види бял човек да прегръща негър. Но семейството на Джордж винаги привличаше погледите в редките случаи, когато всички се появяваха публично. Дори на места, където всички раси се приемаха, едно смесено семейство все още можеше да събуди латентните предразсъдъци на белите. Знаеше, че до края на деня ще чуе някой да промърморва „мелез“. Щеше да пренебрегне обидата. Неговите чернокожи баба и дядо отдавна бяха починали и това беше цялото му семейство. Да има тези четирима души, които щяха да се пръснат от гордост на церемонията по завършването му, си заслужаваше всяка цена.